Големият Георги Мамалев за скандала с Александър Морфов: Грозна работа! Ако на някой не му харесва в Народния, театри много

Скандално и шокиращо видео, в което режисьорът от Народния театър Александър Морфов обижда актьора Евгени Будинов на „герберски боклук“, което агенция ПИК първа публикува, разбуни духовете. Според хора в артсредите това е недопустима дискриминация по политически признак и напомня за едни мрачни отминали времена. В записа Морфов казва, че Будинов има актьорски качества, но не може да бъде част от представлението заради своите разбирания. А причината да бъде отстранен от „Хъшове“ е, че симпатизира на ГЕРБ и го заявява публично.
Оказа се, че в Народния театър от месеци знаят за случая, но въпреки това видеото с тирадата на Морфов, който дъвче дъвка и ехидно унижава пред други актьори Будинов, ги скандализира. Болшинството артисти са единодушни, че самозабравилият се режисьор петни името на първата ни трупа и това не се е случвало никога досега.
Припомняме, че неотдавна Морфов се забърка в друг скандал, обиждайки пиарката и директора на Народния театър с драсканици по кабинетите и квалификации, че са хора на ДПС. Оказва се, че това съвсем не е било първата негова изцепка, откакто беше върнат в Народния театър от директора Васил Василев.
 
– Г-н Мамалев, бихте ли коментирали грозния клип, в който Александър Морфов казва, че е махнал от „Хъшове“ актьора Евгени Будинов, защото е „гербаджийски боклук“?

– Аз не съм видял този клип. Но знам това, което се говореше преди месеци в театъра – че по време на репетиции, когато са възстановявали „Хъшове“, Сашо Морфов е махнал Будинов, като му е казал, че го маха, защото е член на ГЕРБ. Това знам. А по-късно и самият Будинов го разказваше в кулоарите. Той беше много огорчен, което си е абсолютно правилно. Човек може да членува в която си иска партия. Аз това не мога да го разбера. Навремето, в много по-тежки политически години, сме играли хора с различни политически предпочитания – примерно аз, привърженик на СДС, други – привърженици на БСП, даже някои в ръководството на БСП. И сме играли заедно в пиеси.

– Например със Стефан Данаилов, да речем.

–  Не само той. Но като казахте, Стефан Данаилов, играехме заедно във „Венецианският търговец“. Там беше едно пъстро ветрило от много „разноцветни“ актьори и актриси. Чудесно представление беше. Но нито по време на репетициите, нито по време на представленията е ставало дума – ти от коя партия си, ти за кои ще гласуваш, тези са мръсници, ония са велики, ние сме най-страшните. Не! Какво им стана сега на хората?!

Вижте, аз не искам да коментирам защо определени хора са членове на партии, това си е тяхна работа. Демокрацията го позволява. Но когато политиката се намеси вече в актьорската работа, в самите спектакли, в художествената част, това е много грозна работа. Никога не е било това. Никога, и то в години, много по-изострени политически.

– Как се стигна дотам острото разделение в обществото да се пренесе в храм на изкуството като Народния театър? Това не е ли дъно?

– Аз не очаквах, че ще се стигне до такава тежка ситуация. Но това е отражение и на обществото. Ние дълги години вече сме много зле. За жалост, аз, който съм един болен оптимист, започвам да мисля, че нещата от зле отиват към по-зле. И това не може да не дава отражение в живота на хората, в техните взаимоотношения. Но не очаквах, че до такава степен ще се изостри ситуацията в Народния театър.

– Като една от най-големите знаменитости на Народния театър не се ли срамувате от нескончаемите скандали в първата ни трупа, въртящи се около едно лице, което драска нощем по вратите, репресира актьори по политическа линия, насажда напрежение и това продължава да се търпи?

– Аз не се срамувам, защото не съм човек, който е предизвикал това. Аз съм човек, който иска да се създаде нормална обстановка за работа в театъра. Защото такова разделение и в театъра, и в обществото не е добро за никого. Има една стара поговорка – 100 грама мир тежат много повече от тонове победи по време на война. А има и още една мисъл – че всяка една революция започва в името на някакви идеи и накрая се превръща в борба за власт и пари... Така че дайте много-много да не идеализираме нещата. И ако има нещо, което може да помогне на ситуацията в Народния театър, е това напрежение да престане и да си гледаме работата като хората. Мнозинството актьори желаят това. Защото салоните се пълнят, снощи имах представление, залата пълна. Хората не се интересуват от другото, този скандал само ги дразни, натъжава ги и ги възмущава. Хайде да спрем. Пък и голяма е вината и на журналистите за раздухването на този скандал.

– Не, г-н Мамалев, вината за скандала си е на Морфов.

– Ами говорете с него, питайте го него какъв е проблемът.

– Той явно няма намерение да спре – имаше втора серия драскане по вратите.

– В края на краищата има си директор на театъра, който може да вземе своите административни мерки. Има вече и нов министър на културата, човек с опит и в ръковеденето на културни институции, способен, талантлив човек, творец. Дай Боже нещата да се нормализират.

– Но директорът Васил Василев явно не смее да вземе никакви административни мерки.

– Ами нали ще се нахвърлят отгоре му и ще го изядат. Това чакат някои хора, той да направи някаква погрешна според тях стъпка. И слава Богу, че сега действа со кротце, со благо. Трябва да се тушират нещата.

Вижте, Народният си има директор, този директор е спечелил конкурс и той ръководи театъра. Ние искаме работата да върви спокойно. Ако някой друг иска да бъде директор, да се е явил на конкурс.

Васил Василев иска атмосферата да е спокойна, ние сме съгласни с това. На правителство се дават 100 дни толеранс. Този директор го почнаха още първата седмица. Театърът върви добре, салоните са пълни, трябва ни само спокойствие. Ако на някой не му харесва този театър, театри много! Да върви да създава шедьоври. Това е положението.

– Каква е атмосферата в Народния театър сега?

– Атмосферата е чудесна, хората искат да работят спокойно. Има още много пиеси, които трябва да бъдат направени за сцената на Народния театър, има много роли, които трябва да изиграят тези актьори. Прекрасна трупа, прекрасни актьори, оставете ги на спокойствие.

– Г-н Мамалев, ще гласувате ли на предстоящите избори и имате ли надежда за промяна към по-добро в държавата?

 – Би трябвало, защото ситуацията е много зле. У нас се разпадна държавността. И не знам как ще се оправим, как ще си я върнем. У нас се създаде прослойка, която счита, че е нормално да се краде, счита, че е нормално да има корупция. И тази прослойка е многобройна и си живее много добре. Тъй като нямаме правосъдие, което да ги преследва.

Аз имам за кого да гласувам. Най-малкото имам избор да да дам гласа си за проевропейска партия. Защото ние затънахме в батак.

Може ли един министър-председател или министър на регионалното развитие да се гордеят с това колко пътища дали на родината, а магистралата Варна – София да не е готова?! Това е резил. Такъв министър-председател, такъв министър на регионалното развитие, такова правителство – ами то трябва да се скрие. Срам. А не да се бият в гърдите – какво направихме за вас.

– Кой може да ни извади от батака според вас?

– Само промяна. Моята надежда са младите хора, учили у нас, учили и в чужбина, които наистина имат друга визия за България. Извинявайте, но не може да си завършил милиционерското училище и да се сравняваш с човек, завършил Харвард. Първият има една визия за България, завършилият Харвард има друга визия. И най ми е интересно, че тези, които са завършили милиционерското училище в Симеоново, говорят против Харвард. Само че те не знаят дори къде се намира. Така че нещата са много зле. Да, аз ще гласувам, защото винаги гласувам. Надеждата ми е в младите, дано да дойдат по-добри времена.