За малките жестове и добротата човешка  

Ще ви разкажа за една постъпка, която ме изпълни с вяра, че доброто и добрите хора съществуват.

Чухме се по телефона с моя приятелка (тя е от тези, с които се чуваме по-рядко, но нишката на приятелството ни никога не се прекъсна), побъбрихме и в края на разговора тя сподели с вълнение за нещо, което е преживяла преди няколко дни.

Била близо до банкомат, отивала да си изтегли пари, но към банкомата се засилило момче. Тя усетила, че много бърза и му предложила да мине преди нея, защото е пенсионерка и има много време. Изчакала настрани, както му е редът, младият мъж си изтеглил пари и тръгвайки, хванал торбичката ѝ и пуснал нещо. Когато погледнала, вътре видяла 20 лева.

И тъй като не сме свикнали на добрини, една жена дори я попитала дали са ѝ взели нещо.

Милата ми приятелка викнала след момчето, опитала се да го настигне, но когато си на възраст и с бастун, това е невъзможно.

Дано момчето да е бързало за нещо добро и хубаво! Дано!

А 20 лева за един пенсионер са много.

Но... тук дори не става дума за парите (въпреки че и те не са без значение), дори някои ще кажат, имал, дал, думата ми е, че „Благодарността е нещо прекрасно: тя прави чуждите добродели наши“ – Волтер.

От мое име и от името на моята приятелка едно голямо благодаря на това момче с огромно сърце!

Благословено да е!
(случката е в кв. „Тракия" – Шумен)
 
Мария Димитрова-Караиванова