За една възрастна жена и бездушието на таксиметрова компания  

Отивам аз, приятели, на пощата. Чакам си ред за колет.

Пощаджийката ме познава и го носи на момента. Стана ми неудобно чак, но хората нищо не казаха.

Тъкмо да си тръгна, гледам, една много прилично облечена възрастна жена трепери и не може да слезе по стълбите. Взела си беше пенсията току-що. Позната физиономия. Оказа се съседка през няколко входа. А аз възрастните много си ги обичам, които и да са.

Помогнаха ми, сложихме я да седне на един дървен плот пред пощата, тя помоли за такси, че ѝ е зле. Имаше таксита наоколо, ама заети били.

– Стой – казвам ѝ, – няма да те оставя.

Тя не може до булеварда да стигне, а до нас е повече от три трамвайни спирки.

Звъня на таксита 1280.Обажда се служителка, обяснявам утежненото положение и докъде ще пътува, обещава, обещава, бре, такси няма.

Пак звъня. Пак обяснявам, жената не е добре, да не викаме линейка накрая, а тя ми крясва, че наоколо нямало таксита, можело да се чака повече от половин час и ми затваря телефона.

Притесних се не на шега.

Звъня на таксита 1263. Пак служителка ми вдига, отново повтарям ситуацията:

– Не се безпокойте, госпожо, до минута-две таксито ще е пред пощата.

Докато се върна назад, че бях и на булеварда да спирам едновременно, дошло едно добро момче, помогнало, жената вече пътува, минават покрай мен и ми благодари.
В София има услуга – пенсията до врата. Вместо, ако ти стане зле на улицата, някой да те обере. Но хората не знаят, а и на жената, като разказах, и тя не знаела.
Звъня повторно на 1263 и благодаря от сърце.

– Близка ли ви е?

– Не, съседка, но момчето постъпи много човешки.

Бясна съм от номерата на таксиметрова фирма 1280 – щом разстоянието е кратко за София, те или пощата не знаят, или коли нямат, пълни глупости за таксита, които висят нонстоп без работа. Заявявам, че ще оповестя публично случая за тази типична наша наглост и безчовечност.

На секундата, щом затворих, звъни началничката.

– Ще разкажа какво стана, ама публично, всички да знаят. Хууубавичко си разменихме „любезности“.

И хоп, вече аз затворих телефона.

1280 са стара таксиметрова фирма, опекли занаята.

Да откажеш на човек в нужда не е просто безсрамие. Това е бездушие, а в столицата, предполагам и не само в нея, бездушието е на всяка крачка!
 
Росица КОПУКОВА