Въпроси за еврото, на които народът чака отговори

Категорично без овчи възторг от идването на еврото или пък соцносталгия към отиващия си лев трезвомислещите българи постават редица въпроси, които касаят всички ни във връзка с очертаващата се промяна в живота ни.

На първо място, никой в кратките и абсолютно непрофесионално направени клипчета във възхвала на еврото не отговаря на въпроса какво ще стане с валутния ни резерв от борда. Това са си нашите пари, делени от залъка ни, и са важни за нас и нашия живот. Остават ли наши, или преминават на разположение на Европейската централна банка?

При кризи в отделни държави в ЕС плащаме ли солидарно с нашите пари? Особено сега, в този момент, след като четем за тежки проблеми в Гърция, Португалия и Италия. Обидно е да влезем и за добре дошли да ни кажат: „Давайте!“.

Друг важен въпрос е заложеният от Меркел модел за Европа на две скорости, втората скорост, на която очевидно сме ние, как ще се отрази практически на членството ни в еврозоната? Как хем ще сме в клуба на богатите, хем ще сме с най ниската минимална работна заплата и най-ниската минимална пенсия, равни на джобните пари на един западноевропеец?

Особено болезнен е въпросът с очертаващата се ценова спекула след приемането на еврото. Слабата държава, немощните институции едва ли ще могат да огреят навсякъде, а и корупцията ще държи широко затворени очите на проверяващите. Как ще се оправят работещите бедни и пенсионерите с минимални пенсии в този очертаващ се див, грабителски период? Какво ще става с минималната заплата и пенсия, как ще действа швейцарското правило – все въпроси, за които се мълчи, а те са особено тревожни за мизерстващото българско население.

Ами какво да кажем за очевидно разминаващите се статистически данни с цените в магазините. Отчетена ниска инфлация, а в действителност десетократно по-висока. Всяка домакиня и всяка баба знае, че поне с 30-35 процента скочиха цените на всичко, а пък статистиците бодро отчитат пред европейците само два-три. Онези пък се правят, че ни вярват. Лошото е, че всичко на наш гръб се пише.

Та ето по тези въпроси да излязат и да ни говорят, а не да ни залъгват с клуба на богатите. Откакто свят светува, във всички богаташки клубове има слуги и обслужващ персонал. Привидно и тези хора са вътре в лукса, ама само го гледат и слугуват. Май това ще е нашата роля там.
 
Евгени Калоянов, Пловдив