Слязохме от ладите и москвичите, но пак живеем в мизерия

Споровете и скандалите по линията лев– евро доведоха до поредната разделителна линия българския народ. По площадите бяха привържениците на лева и хич не бяха малко. Защитниците пък на еврото се забавиха да извадят убедителни аргументи, с които да успокоят хората, да ги убедят, че това е добре за страната. А на тяхна страна са държавните медии, властта – всичко, което им дава известно предимство.

На всички е ясно, че има страхове у българите. Безконтролното покачване на цените е на първо място сред тях. Повтаряното до втръсване, че влизаме в клуба на богатите, повече дразни, отколкото да радва или успокоява хората. Да, вярно е, че в богаташките клубове има чистачи, готвачи, прислуга, ама те нямат нищо общо с истински богатите. Дали пък не ни отреждат тази роля и на нас? Смешно им става на бабите, като им кажат, че инфлацията била под контрол и в последната година била само три процента. А тя си беше поне десет пъти по-висока. Знаем го всички по джобовете си.

Е, как да се радваме? Помним наивната радост от приема ни в Евросъюза преди години. И наивната вяра в годините на преговорите, че ще заживеем по-добре. Е, приеха ни, ама сме си все символ на бедност и мизерия. Нищо че караме двадесетинагодишни трошки и сме благодарни, че слязохме от ладите и москвичите. Щели сме да спечелим от това, че вече при търговията щяло да се избягва обръщането на лева в евро и обратно. Ама това със сигурност не означава, че примерно вносното сирене ще поевтинее с 10-20 евроцента по нашите магазини. Както и всички останали стоки. Докато в парламента започнаха и на бой да си налитат, хората гледат с омерзение и неприязън политиците. Налага се всеобщото мнение и сред привържениците, и сред противниците на смяната, че предстоящото е по-скоро тревожно, отколкото радостно и светло. Дано да не е така.

Станислав Дичев, Пловдив