Скромен и неизвестен герой от три войни  

За свободата и националната независимост на България е пролята много кръв по бойните полета. Потомците на хилядите знайни и незнайни герои, воювали като доброволци и редовно призовавани в редовете на Българската армия бойци, дали младия си живот за родината, имат основание да се гордеят и прославят героизма и себеотрицанието на своите деди. Основание за високо проявено патриотично самосъзнание имат и дъщерите, внуците и правнуците на Мирчо Андонов Жабокрътски, роден през 1893 г. (починал през 1969 г.) в с. Шишковци, област Кюстендилска. За неговия живот с чувство на гордост споделя един от внуците му – бившият електротехник Георги Петров Георгиев. Неговият дядо Мирчо е постъпил като редовен войник в БА през 1911 г. и уволнен през 1915 г., а от 1 септември 1921 до 11 септември 1923 г. той е доброволец в VI Петричка жандармерийска дружина под № 1438.

Ако проследим хронологията на участие във войните, които България е водила през този период от време, ще установим, че той се е сражавал по бойните полета с турския аскер, със сръбските и румънските армии. Времето от 1911 г. до неговото уволнение от армията през 1923 г. е време на непрестанни войни за оцеляването на територията на България и извоюване национална независимост на българския народ. За проявен героизъм и себеотрицание в изпълнение на служебния си дълг той е награждаван многократно, в това число и с повишаване в звание младши подофицер. Скромността на неговите потомци и техният патриотизъм, трудолюбие и човечност са генетична наследственост. В индивидуалния разговор с дъщеря му Нора и с внуците му стигам до заключението, че за тях свободата и националната независимост на България са първостепенен дълг. Скромността краси човека – тази мъдрост е дълбоко застъпена у потомците на този неизвестен българин. Те не са търсили облаги или самоизява от героично извървения път на Мирчо Жабокрътски. До края на живота си той смяташе, че е достойно човек да пожертва и живота си в името на България.
Времето, в което живеем, изисква от съвременното поколение да се обръща назад с отговорност и да изучава бойния път на своите предци. Нужно е да пазят тези спомени като зениците на очите си, а тяхното послание да прерасне в послание към следващите поколения. Животът, героизмът, скромността и патриотизмът на Мирчо Жабокрътски нека послужат за такъв пример и подражание. Пари се печелят, но слава, чест и достойнство не се купуват.
 
Милчо Спиров, с. Шишковци, общ. Кюстендил