Ще завещая на внуците си магията на гоблените

Хиляди са докосналите се до магията бродерия, обсебени от нея и живеещи до сетния си дъх с това изкуство! Бях малка, но обичах дните, в които майка ми и колежките ѝ учителки се събираха у нас да бродират. По-късно ме грабна ръкоделието на съседката. Запалих се и се заредиха карета, покривки с българска бродерия. Вече семейна, се вторачих в гоблена на приятелка, която бродираше „Малката воденица“. Сдобих се със схемата, хванах иглата и започнах гобленчето, та до днес, вече 50 години.

Гостувайки с майка ми в приятелско семейство, пропуснах обяда, вгледана и захласната в окачените на стената гоблени „Буря над рифа“, „Щастливото завръщане“ и „Фрегатата“. Изписаха ми скиците от Русе и докато не ги видях избродирани и поставени в рамки, не мирясах. „Момчето Жан“ завърших сутринта в 5 часа и излязох на терасата. Съседите заминаваха на море с колата, помахаха и призоваха: „Хайде на море! Стига с тия гоблени!“. Останала вече с две деца, не можех и да помисля да отидем някъде на почивка.

Радвах се на поредния завършен гоблен, а очите ми често се пълнеха със сълзи! Завистта наричаше гоблените „парцалчета“. Това бяха онези с две леви ръце, критикарките, които не похващаха нищо! Душата ми често страдаше, плачеше, но хванех ли иглата, тази малка тъничка пръчица като че ли изтегляше мъката от мен и ме караше да редя бод след бод, за да оживеят „Молитвата на Бугеро“, „Свети Николай чудотворец“, „Благославящият Христос“, „Богородица“, да разцъфнат алени „Макове“, да се изпълни кошничката с червени череши, с белоснежни маргаритки или да влезе есента с „Натюрморт с есенни цветя“. Редиш бод след бод и виждаш как се появяват хижи, замъци, месеците на годината с характерните цветя –декември с коледна звезда, февруари с цъфнали минзухари, март с нежните камбанки на кокичето, октомври с бухналите хризантеми. Бродирайки кошницата с макове, ми хрумна идеята да избродирам и покривка с макове. След нея изработих покривка с над 20 есенни листа от чинар, за Великден покривка с пиленца и шарени яйца, за Коледа елхови клонки. И днес във Великобритания те са на масата ни в зависимост от сезона и празника. Внасят и уют, и топлина, радват и душата, и очите. Моля се на Бог да пази очите ми, за да бродирам още красота, която да оставя на внучетата си. Много съм подарявала в знак на благодарност поради вечно липсващите средства и често на неблагодарни хора! За мен е било щастие, защото съм го правила от сърце, с радост и с труда си и най-вече с мисълта, че подарявам красота.
 
Валерия Стефанова, Лондон