С 300 лв. пенсия имам пари само за хляб и айрян

Опитвам се да си правя сметка на мизерните стотинки, броя ги, ама взе да ми става все по-трудно. Ще се опитам да ви разкажа само за едно свое влизане в магазина. Такова си позволявам едва веднъж в седмицата, защото за повече няма как.

Хлябът е основна храна и трябва да се яде. Отдавна не си купувам от истинския със закваска и набухватели, защото неговата цена някъде надмина 3 лева за килограм. Чакам късно вечер промоциите, за да си купя от най-простия по 75 стотинки за 600 грама. Гледам обаче и той е станал вече 1,25. Преди си взимах два и ги държах в хладилника, сега посягам само към един. Киселото мляко за 400 грама от 80 стотинки е вече левче. Добре че продават едни айряни по 45 стотинки, та се залъгвам с тях, че ям мляко.

Гроздето примерно е 2,50, ама за да го опитам и него, чакам да сметат ороненото, та да ми го хванат по левче. Саламите и саздърмите не са полезни на моята възраст, ама гледам, че и те от 15 лева вече са 20 поне. Луканките пък не ги гледам въобще. Ако ще ми идват гости, купувам някакви безалкохолни. И те станаха по 75-80 стотинки вместо 50. Ако са ми свършили хапчетата, оставям в аптеката поне още 30-40 лева най-малко, като не си изпълнявам пълната рецепта. За телефон, парно, топла и студена вода хич няма да ви разправям. Седнете и смятайте сега, ако искате, колко добре си живея с 300 лева пенсия.

Така влизам в магазина, кога ще мога пак да си го позволя – не знам.
 
Нено ВАСИЛЕВ, София