Прав е Захарий Стоянов за „оборищките депутати“

Защо смелата, честната, истинската журналистика днес не може да вирее в България? Защо тези, които воюват с безобразията и защитават народните интереси, не са желани въпреки извисения, честен и без боязън глас? Търся отговор и причината за това и отново опирам до „пророчествата“ на Захарий Стоянов. Преди това си казвам за пореден път: Е, как да е друго с управляващи и депутати, които се врат във властта повече от 30 години? Така мъдро го е казал Захарий: че депутати като ОБОРИЩКИТЕ българският народ няма да види вече, докато свят пребъде!

Изпитвам страх и ужас, че днес е точно така. Днешните самозабравили се управници са забравили нещо изключително важно – че там, където се отнема, тъпче и убива тази свобода, започва да се действа с огън и меч! Те не съзнават, че журналистиката не може и не трябва да служи за увеселение, удоволствие, комфорт и прикриване на кражби и лъжи. Над 30 години тези самозванци на върха на държавата плетат плетката „Едно налице, десет наопаки“. Затова и българската журналистика върви все надолу! Свободата на словото и медиите е лицемерие! Истинските журналисти са най-уволняваните. На точната, кадърната журналистика ѝ запушват устата или я уволняват с „мотива“, че „няма пари“ и че е „много скъпа“. Хайде де, пари в България бол, но няма акъл, няма смелост, няма воля и желание за противопоставяне на господарите, което от своя страна превръща страхливците в жалки плазмодии. Как да се извоюва тази така необходима свобода на медиите, като виждаме с очите си как „сглобката“ помага за това? Строени, сдушени, водени от алчност и безскрупулност. Тези хора ненавиждат журналистите, които разследват, които застават пред екрана със своето име, лице, които сами избират темите и гостите на предаванията си.

Три години ще се ремонтира сградата на Народното събрание. Комфортът и спокойствието на миропомазаните трябва да са подсигурени. Те и бездруго си избират удобните телевизии с още по-удобните въпроси.
 
Валерия Стефанова, Лондон