Парламентът е пристан за царски живот и богатеене до пенсия

България е единствената европейска държава, в която няма съвременна, модерна и жизненонеобходима детска болница. Всеки трезвомислещ човек съзнава, че това означава отнемане на здраве, животи, бъдеще, защото децата са бъдещето на една страна. Всички управлявали през последните над 30 години носят греха и вината за тази недалновидна безотговорност. Липсата на национална педиатрична болница се неглижира успоредно с ниското заплащане труда на педиатрите, които с болка и недоумение споделят този факт. Та нали в ръцете на тези хора е бъдещето на България? Нали от тях зависи поколението ни да е здраво, силно, читаво? Навсякъде по света може само у нас не.

Недопустимо е, че на родното Черноморие това лято за преглед на дете са взели 1450 лв.! Така разсъждаваме ние, обикновените българи, но не и управляващите. Тези алчни власто- и сребролюбци не позволяват на България и крачка да мръдне напред само за да запазят позициите си на всяка цена. За огромно съжаление, в държавата ни все още го няма онова общество, което да изрази своето недоволство и да потърси отговорност за хилядите безумия и безобразия. Защото не може в глухата провинция да се построи зала за полупрофесионален баскетбол и да се налеят милиони и в същото време в селището да няма здравна служба и аптека. Но с тези управляващи всичко може. Алчността и липсата на отговорност ги кара да действат на принципа: Каквото може сега и веднага, защото после я камилата, я камиларят. Вместо да създават и изграждат нови неща, тези хора създават разломи и творят омраза. Това се вижда от цял народ и вече са мнозина, които казват: „Така повече не може“! И това са образовани, реализирали се, работливи и просветени хора. Светът разбра, само ние не, че смисленият начин да тръгнем напред е да станем нетърпими към простотията и безобразията. Да проумеем най-после, че последните парламенти в България не са институция, която съединява, обединява и работи за народ и държава. С дела и поведение те доказаха, че това е арената на най-ожесточената битка за власт и най-предпочитаният пристан за спокоен царски живот и за богатеене до пенсия, че и дълго след нея. Е, не може такива да ни съсипват и унижават, да теглим, да страдаме и отново да гласуваме за същите! 
 
Валерия Стефанова, Лондон