Нямам оправдание, че гласувах за Радев  

Десен избирател съм. Винаги съм бил такъв. От онези съм, заблудените, дето гласувахме за льотчика генерал. Мислехме, че ще изберем по-малкото зло, вдигнатият юмрук ни подведе. Естествено, каквито и оправдания да си търсим, не можем да намерим. Нямаме, за това, че с нашите гласове всъщност избрахме един русофил за държавен глава.

Избухналата агресия на Русия срещу Украйна и тънката подкрепа на президента русофил за агресора е срамът, който ние, десните му избиратели, ще носим. А бяхме предупредени от самия него, когато в един от предизборните дебати той заяви, че Крим е руски. И това пренебрегнахме. Подценихме лекотата, с която генералът се изпокара с бесепарите – партията, която всъщност го издигна. Загърбихме слуховете за ролята на небезизвестния руски генерал Решетников за издигането му като кандидат на тогавашната левица. За да се осъзнаем след почти двете години близо негово управление със служебните кабинети.

И неприкритото му желание всячески да попречи на създаването на правителство. Поведението му при връчването на мандата на академик Денков беше изумително. А желанието му да участва във воденето на външната ни политика като фактор е вече прекалено. Това си е работа на правителството, добро или лошо – то да си се оправя. Няма работа президентът там, явно му се услади властта през двете години на пълно безвремие, в което неговите безлични служебни кабинети управляваха под неговото ръководство. Не върви хем да си натовски генерал и да се биеш в гърдите какъв европеец си, пък, от друга страна, да си против всяка една помощ и подкрепа за Украйна. Нелепо е твърдението, че ако изпратим някакво оръжие в Украйна, влизаме във войната и ставаме част от нея. Ако е така, то ние сме в състояние на световна война, след като цял свят подпомага украинците.

И накрая дразнещото подмятане, че политици с ниска електорална подкрепа не могат да вземат важни външнополитически решения. А той има ли все още подкрепата на левите хора, след като успешно разнебити социалистическата партия. Едва ли. Ние, заблудените от юмрука му десни, отдавна сме го отхвърлили. А и напоследък нещо много се сближиха позициите на президентството и банкянската политическа школа. А това е показателно и съвсем неслучайно допълнително отблъсква нормално мислещите хора.
 
Михаил Лазаров, София