Не знам салам ли ям, или дунапрен

 
Възприемчив народ сме. Европейските ценности с лекота се наместват в нашия див балкански живот. Копираме обилната бюрокрация на Брюксел, дори някъде я надхвърляме. По европейски лижем задниците на наглите янки, правим гей паради, ще правим и гей бракове. Зъбим се на Русия по европейски...

Но най усещаме европейската благодат на нашата софра. По европейски мръснишки маниер вече не знаем какво ядем – колбаси или дунапрен, сирене или някакъв отвъдокеански заместител, какво пием – един господ знае...
Имам детски спомени: когато през лятото чехи и поляци минаваха с автомобилите си за морето, спираха и купуваха цели щайги с домати. Тогава те струваха стотинки килограма, но не цената беше важна. Още не са ги метнали в багажника, и поляците ги ръфаха, сякаш са ябълки... Селски момчета, гледахме опулени и им се чудехме на акъла какво толкова има в тези домати. Сега разбирам, че това са били онези български сортове домати – сочни, вкусни, с тънка ципа, дето не им обръщахме внимание, защото всяка къща ги имаше в изобилие.

И поляците са имали домати, ама от тези, фалшивите, които сега пък ние ядем...

Купих вчера от „Кауфланд“ полски домати – заринато е с тях. Нали има евроембарго към Русия, къде да си дянат зеленчука? Ама домати да видите: лъскави, сякаш са пластмасови, а са по-твърди дори от главата на Плевнелиев. Като ги резнеш, ти се зъби като старческа протеза огромна зелена нишка, а ако не ги обелиш, това не се яде...
 
Стефан С., Габрово