На българското Черноморие се чудят как да те излъжат и оберат  

В известен курорт до Варна, носещ имената на светци, храната и обслужването са под всякаква критика. Собственици на хотели, ресторантьори, наематели на плажните ивици гледат на летовниците като на ходещи портмонета. Привидно всички са любезни, а всъщност се чудят как да оберат хората. Това е най-точната дума – да оберат.

Качеството на услугата, която предлагат, е под всякаква критика. Плажните чадъри са толкова малки, че не побират под сянката си един човек, камо ли пък едно четиричленно семейство. Поставени са толкова близо един до друг, че хората просто са наблъскани на плажа като сардели. Шезлонгите са стари, скъсани, с тежки железни основи. Ако не си изключително внимателен, когато ги местиш или дори когато се суетиш около тях, рискуваш да нараниш, и то сериозно, пръстите на краката си. Кошчетата за боклук са малко и още по обедно време вече са препълнени, а в края на плажния ден представляват едни купища от боклуци, покрай които се минава с отвращение и погнуса.

За безобразните цени в плажните заведения да не говорим – вероятно конкурират тези в Сен Тропе, че и със сигурност ги надвишават. Във вечерно заведение с градина, носещ същото име, обявената в менюто пържола от триста грама се е свила до размерите на кибритена кутийка – не повече от сто. След разправия със сервитьорката с напомпани джуки тя се оправдава, че така било по цялото море, какво толкова недоволстваме. Общо взето, сякаш ни казва, затова сте дошли, да ви лъжем и обираме. След настояване и отказ да се консумира и заплати поръчката, от ресторанта се смиляват и донасят и останалата част от пържолата, като до края на вечерта ни гледат с омерзение. Все едно, защитавайки правата си на клиенти, сме нарушили тяхното да ни оберат и оскубят безмилостно. Да не говорим пък за гарнитурите, с които се поднасят основните ястия – обикновено препържен кромид лук в комбинация с една супена лъжица айвар или някакво подобие на тази иначе известна и вкусна лютеница.

Северната част на курорта е занемарена, има стари и изоставени сгради на хотели от соца, които стоят като паметници на грозотията. Има и много нови хотели, но усещането е, че е строено безразборно, набързо, без да се държи сметка за това как изглежда курортният център като цяло. Затова и плажовете пустеят, заведенията също. Затова и хората предпочитат турските и гръцките курорти. Могат и да платят повече, да пропътуват по-дълъг път, да загубят време за преминаването на границите, но да получат нормално и човешко отношение, добро обслужване и качествена и в изобилие храна. Е, това тук се оказва недостижимо. И май е права девойката сервитьорка – по цялото море е така, за съжаление.
 
Михаил Найденов, София