През 1969-а, август, бях на бригада в Кюстендил от 15-а гимназия –София, и ходих на разходка с приятелки на Хисарлъка. Съпругът ми Нико - войник на екскурзия, ме забелязал, аз дори не си го спомнях, разказва Руска Дросева.
Идва в с. Мрамор, тъй като служеше на летището в Доброславци, с трима приятели и помолил Йордан Симеонов и Петър (по прякор Мангата) да ни запознаят.
Още същата вечер аз си харесах Нико и той също, помоли ме да се видим след училище. Така продължихме 5 месеца и аз избягах за Бургас, продължих вечерна гимназия, след това завърших Държавния библиотечен институт.
Двадесет и пет години работих като секретар на читалището в село Мрамор, 12 години кмет на кметство Мрамор - София, а съпругът ми дълги години в строителството.
Един от щастливите мигове са когато ми се роди синът Георги и дъщерята Ирина. Най-големият внук Калоян, когато ни направи баба и дядо, също ни донесе много радост. Той е много умно и талантливо дете, с него спечелихме първа награда с хумористична сценка на кметовете таланти в гр. Перник.
Второто внуче, Никол, през 2005 г. стана малка принцеса на света в Доминикана и 2006 г. в Кишинев отново изживяхме радостни мигове.
Славена е третото внуче, тя е спортистка, тренира лека атлетика и има награди и медали.
Надежда е четвъртото внуче, тя е едно слънчево и лъчезарно дете, артистично и много музикално.
Росен е най-малкото внуче - палаво и остроумно дете. Носи моето име и е упорито и амбициозно дете.
Най-критичните моменти ни бяха, когато загубихме родителите си и когато съпругът ми Нико се разболя и само подкрепата на приятелите ни, които са много, и вярата в доброто ни помогна и сега сме добре.
След 45 години брак обичта и любовта ни е пламенна и силна и това ни прави щастливи.
Все още няма коментари