Как изчезна една тава с агнешко на Гергьовден

След като започна пандемията, отидохме да живеем на село, за да ограничим контактите с много хора. Имахме недостроена докрай къща и започнахме да я приспособяваме за нормално съществуване. Свързахме се с известния в селото майстор строител Гошо, който ни помагаше за някои ремонтни дейности. Добродушен и доверчив, не можеше да откаже, когато го търсеха за услуга. Съпругата му се спомина преди известно време и оттогава се справяше сам с всичката домакинска и земеделска работа вкъщи. Поддържаше градината, отглеждаше животни и дори започна работа на смени в едно здравно заведение в града. Трудно му беше, но стоически поемаше ударите на споходилата го нелека съдба. Решихме да направим навес с барбекю и селска пещ за печене в някои по-специални случаи. Останах доволен от тази придобивка и в знак на благодарност му предложих да я ползва, когато има нужда за приготвянето на някакъв специалитет. Не след дълго се яви и подходящ случай.
Наближаваше Гергьовден и той като именник бе решил да го отпразнува с печено агне и червено вино, както си му е редът. Дойде рано сутринта, разпали пещта и сложи вътре едната от двете огромни тави с агнешки мръвки. Към обяд дойде да вземе и отнесе крехкото изпечено месо, за да посрещне вече приятелите и колегите, които бе поканил, като преди това постави в пещта втората тава за изпичане.

Празненството започнало добре, с поздравления, наздравици и пожелания. Най-важната персона явно е бил докторът, може би като работодател на именника, съпътстван от доста атрактивна придружителка, която кокетно му правела компания през цялото време. Тържеството набирало скорост и настроение, за което заслугата била на богатата гергьовска трапеза, за която Гошо се бил постарал подобаващо. Малко по-късно той се извинил, че ще отсъства за малко, докато отиде и донесе втората тава с вече изпеченото агнешко. Голямо било учудването му, когато се върнал и заварил опразнена първата тава с мръвки и възгласите на развеселените гости, че докато дойде, те са оправдали доверието му. След първоначалното му стъписване от този факт успокоил гостите, че празненството продължава, и започнал щедро да разсипва порции от новата доставка. Последвали песни и нови наздравици до късно вечерта, когато най-сетне ненаситните гости решили да си тръгнат.

След известно време негов колега, който бил сред поканените, му споделил как точно се развили нещата в краткото му отсъствие. След като Гошо излязъл, споменатата вече спътница на въпросния доктор решила да се поразходи и да огледа стаите в къщата и най-вече мазето. Оттам тя излязла с два трилитрови буркана – единия била напълнила с прясно овче сирене от тенекията, оставена на съхранение там, а втория започнала да пълни с мръвки от тавата с агнешко, докато те наистина свършили. После ги сложила в багажника на колата. Пълно гергьовденско самообслужване с всичките нюанси на наглост и безочие като благодарност за оказаното прословуто българско гостоприемство! Не е възможно и другите да не са забелязали шетливата, чевръста гостенка, но са се направили на ни лук яли, ни лук мирисали, което е било по-удобно в случая.

Все пак след време добродушният именник решил да запита шефа си защо не е реагирал на всичко това, на което и той е бил свидетел, а нищо чудно и съучастник впоследствие. Отговорът, който получил, бил, че и той не е предполагал за скритите наклонности на прагматичната си приятелка и също бил изненадан от стореното. Дори нещо по-вече, докторът се заинтересувал дали пак ще има гергьовско тържество и през тази година ?! На това аз бих отговорил така: Не! Няма да има заради тези хитреци и тарикати, способни да опорочат с действията си всичко, до което се докоснат, включително човешкото доверие и добронамереност!

Честит Гергьовден!
 
Антон Цаневски, Велико Търново