Как да живея охолно с пенсия 22 лв. над прага на бедност

Щедро обещание за скок на минималната пенсия на цели 526 лв. залага служебното правителство в новия бюджет. При 504 лв. линия на бедност увеличението е по-скоро медийно, отколкото реално в полза на хората. Какво ли толкова пък мога да си купя с 22 лева, та да бъда смятан за човек, живеещ над прага на бедност. Много охолен живот ще да е този. И другите пенсии ще се вдигат по швейцарското правило, дето споменаването му предизвиква иронични усмивки. Пенсионерите горчиво се шегуват, че им вдигат пенсиите все по швейцарското правило, но и цените у нас са високи като швейцарските. Само дето пенсиите и заплатите са по български. Затова и страната ни е най-бедната в ЕС.

Естествено, всичко това са намерения на служебното правителство и ще се случи само ако няма редовно правителство. Ако мразещите се десни партии сформират натовски кабинет, като нищо пенсиите да бъдат занулени и старите хора да останат без никакво увеличение. Както беше десетина години при предишното управление. И това не е нещо ново за тях. Защото за десните политици вдигането на пенсиите бута инфлацията нагоре, а пенсионерите са като воденичен камък за парите на държавата. Преди повече от три десетилетия един десен политик възкликна, че трябва да бъде намален пенсионерският егоизъм. И никога повече не видя власт, а днес е потънал в забрава. Природата обаче си знае работата и всички рано или късно идват на този хал. При тази политическа нестабилност, когато на всеки 5-6 месеца се провеждат избори, да нападаш хората от третата възраст е направо глупаво и е равносилно на политическо самоубийство. От нашите политици обаче всичко може да се очаква. А и в момента няма никаква силна, значима и стабилна лява партия, която да защитава нашите интереси. Така че ние, пенсионерите, се молим да се запази управлението на служебния кабинет, та да получим някой лев отгоре. Парадоксално е, но ние искаме политическата криза да продължи още няколко месеца, за да получим още малко пари за оцеляването си. Правим го не защото сме егоисти, а защото живеем трудно, на границата на абсурда. Мизерията буквално ни е впримчила и излизане от нея няма.
 
Николина Стойчева, София