Как България да си върне зеленчуковите и овощните градини  

Как ще върнем зеленчуковите и овощните градини, както и стадата по планините? Уважаеми българи, хранени с вносни сурогати, това може да стане само като предоговорим европейските помощи за засадени култури, а не за засадени площи. Арендаторите не са земеделци, те са бизнесмени. Когато помощите от ЕС и от нашето правителство са за зеленчуково производство, овощарство и животновъдство, бизнесът отива там, където са парите. Само с едно предоговаряне не само ще се задоволят потребностите от изхранване, за консервната промишленост, но и за износ, както е било в годините преди така наречената промяна.

Само с една стъпка на предоговаряне помощите от ЕС за засети култури, а не за площи, ще донесе невероятно голям и полезен резултат за нас. На пазара ще се върнат познатите на възрастното поколение пресни и вкусни зеленчуци и плодове, чисти млечни и месни продукти. Като горчив спомен ще останат селектираните за трайност, а не за вкус вносни домати сурогати. Ще спре вносът на меса, по 20 години държани замразени като държавен резерв в страни на хиляди километри. Няма да внасяме боб от Египет и домати от Йордания. Не по-малко важно е, че хиляди тирове, пътуващи на хиляди километри, оскъпяващи продукцията, замърсяващи природата и задръстващи пътните артерии, ще останат един лош спомен.

Животновъдите тогава няма да бъдат конкурирани с вносно сухо мляко от Украйна, с палмово масло и други заместители сурогати за производство на българско саламурено сирене.

Бяхме 9 милиона. Да, бяхме, но 30 години хранени със сурогати сме на първо място в света по смъртност, с най-кратък живот от 71,4 години в ЕС.

Директното предлагане на продукцията на пазара от производителите ще елиминира алчните търговци, които продават вносните сурогати със 100, 200 до 500 процента печалба. Тази алчност се стимулира от бездействието на управляващите, които имат информация за праг на цените на хранителните продукти, въведен в Румъния, Хърватия, Гърция и други страни. Стимулирането на родните производители ще спре фалита на много от тях.

Предоговарянето от засети площи за засети култури, естествено, ще срещне сериозна съпротива от арендаторите на земеделска земя. И как не, когато получават милиони субсидии от ЕС за засети площи с пшеница, рапица и слънчоглед. За последните 3 години за засети площи със зърнени култури са дадени 57 милиона субсидии. Но с подкрепата на трудовите хора и най-вече на нас, пенсионерите, много искам да вярвам, че ще успеем да убедим бъдещите законотворци, които вие ще пратите в парламента, да се предоговорят помощите от ЕС да бъдат за засадени култури, а не за засадени площи. И тогава ще се възродят по плодородните български земи непознатите за младото поколение зеленчукови и овощни градини, а в планините ще се ширят познатите от нашата младост стада с овце, кози, крави, биволи.
 
Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на университет-трета възраст