Егати живото!

Вчера жена ми Пена не ми даде да ручам.

- Душко, че ручаме ли днеска? – попитах я с благ глас, както го правя всеки ден, връщайки се от кръчмата.

- Цъ! – клати отрицателно глава она и продължи да си пили ноктите на ръцете, щото довечера е на предизборна среща с Антон Хекимян, кандидат за кмет на столицата от партията на Бойко Борисов.

- Е, как така, бе, жена? – запротестирах примирен. – Не видиш ли, че минава пладне...

- Там, дека беше досега, не те ли гостиа? Па и от това проклето ядене секи ден не може да спастриме кьорав лев за данъци и такси! Я глей депутатите и министрите що чинат! Одат по чужбина и ни закусват, ни обедват, а спастрят парите от командировки и дигат замъци за деца и внуци! А тизе си се разгащил, обикаляш кръчмите низ градо, а като си додеш, сакаш да ручаш! И се мръвки дириш у манджата, а на постното се мръщиш.Тоя ден се видех у зор, щото Пена спре да готви, не купува зеленчуци от пазаро, щото цените им високи. У градината нема зеленчуци, оти нема кой да копа, та работим като охранител на минимална заплата. А ако не съм доволен, ме пращат да се жалвам на академик Денков, на Пламен Димитров, на Лепа Брена и на Организацията за африканско единство...

Вече не смеем да живеем повече у тая държава, дека ни управляват орташки с ГЕРБ и ДПС и се заканват да разтурат сглобката. Ама не смеем и у чужда държава да ойдем, оти веднага че ме познаат, че съм бугарин, и че ме депортират като доносник на Русия. Така че нищо друго не ми остая у днешното демократично време, освен тайно да си мечтаем за едно ракийче и шопска салата.

Егати живото!
 
Спас Вутев, Елин Пелин