Наскоро премиерът Денков в едно свое изказване оптимистично заяви, че тазгодишната Коледа ще е по-добра от миналогодишната в ценово отношение. Не знам откъде този оптимизъм в него, но на пенсионерския ни хал това подобрение не се усеща. След ужаса на инфлацията от миналата година може и да има успокоение на цените, но няма намаление. Или поне ние, пенсионерите, въобще не го усещаме.
Имало инициативи някакви по големите вериги и това било смъквало цените. В кварталните магазини нищо не се е променило, цените скочиха безбожно и след това замряха на високите си нива. Близките ми, които шофират непрекъснато, говорят за високи цени на горивата, вече минават три лева навсякъде, е, как тогава цените ще се смъкнат. Не знам в чужбина как е, но у нас високите цени на енергията водят до високи цени на храните. И винаги е било така.
Досвидя му се на Денков да ни даде по някой лев за празниците, ама иначе пари се харчат за какво ли не. То не бяха фантоми, то не бяха страйкъри, какви ли не глупости, а за възрастните по 20-30 лева не пожелаха да дадат. Ще чакаме ние юли месец швейцарското правило. Така щяло да бъде занапред. Инфлацията и високите цени ще ни морят и ние, пенсионерите, винаги ще сме с по 7-8 месеца на мизерия и оцеляване, докато дойде средата на лятото, та да ни компенсират. Затова и светлите християнски празници Рождество и Възкресение ще си преминават покрай нас, без да ги усетим. По същия начин изпитват подобни затруднения и хората, работещи на минимална заплата или около нея. А такива, оказва се, са повече от милион трудещи се. Ами това са хора с деца, които ходят на училище, как се живее така? И то сега посред зима. Още по-тежко е положението в провинцията, където безработицата е в ужасяващи размери, а пенсионерите мизерстват с минимални пенсии. Какво облекчение, какво смъкване на цените им се привижда в правителството, не е ясно. От високото не се вижда хорското страдание.
Костадин Ненчев, София