Чувствам се европейка в столичния рейс 94

Искам да кажа добри думи за хората от Столичната община, които отговарят за обществения транспорт в милионния град. За първи път ми се случва да се чувствам наистина не само столичанка, но и европейка. Става дума за автобусната линия 94. Няма начин да чакате рейса повече от 7-8 минути. Не само това – по линията се движат само модерни, луксозни, безшумни и красиви коли. Управляват ги интелигентни шофьори, до един облечени в еднакви чисти и грижливо изгладени небесносини ризи. Носят тъмни панталони и черни обувки.

Те са вежливи с пътниците, чалга да гърми от кабината им е невъзможно да се чуе. Нито пък да видите кич перденца с реснички над предното стъкло, мърляви календари с полуголи порнозвезди, отблъскващи висящи сувенирчета над волана. Шофьорите не бъбрят по мобилните си телефони, докато карат. Толкова е приятно, че на човек не му се иска да слезе от автобуса.

И се питам: Абе, аз в България ли съм? Чудно, но факт – да, тук съм. Е, не същото се отнася примерно за рейс 72. Автобусите по линията са вехти. Освен че чакаш по спирките повече от половин час, за да се качиш по стръмните стъпала, трябва да си поне алпинист, пътниците са натъпкани като сардели. Няма въздух, вони на спарено, скандалите между изнервените пътници са всекидневие. И всеки момент мургавелки се опитват да ти отмъкнат чантата.
 
Маргарита Зефирова, София