БДЖ, браво за спалните вагони

Наложи ми се два пъти за една седмица да пътувам с влак. Тръгнах със свито сърце, като знам какъв е халът на родното БДЖ. Да не говорим, че неотдавна се запалиха няколко влака, друг дерайлира... Направо се молех да пристигна жива, като знам какво е дереджето и лошата слава на българските железници.
На отиване си взех спален вагон, тъй като пътувах през нощта с бързия влак за Варна на 21 февруари. Много бях притеснена и мислех да не спя много, а да се ослушвам да не възникне някой проблем. Като влязох в единичното купе, се изненадах колко чисто беше. Отговорничката за вагон 32, в който бях, беше изключително възпитана, любезна и отзивчива, каза, че ще ме събуди, когато стигнем до моята гара. Успокоих се и съм заспала. Трябва да ви кажа, че пътувах много добре и останах много доволна.

На връщане пътувах със следобедния влак за София. Взех си билет за първа класа, където има по-малко хора и по-малко съмнителни елементи. Вагонът беше стар, купето беше прилично, но нямаше контакти за включване на зарядни устройства например. Тоалетните, както си ги знаем от едно време, направо не смееш да влезеш вътре. Други пътници коментираха, че локомотивът на влака е нов и може да развива висока скорост, но релсите не стават за тая цел. И се чудихме кога ще имаме бърз железопътен превоз на европейско ниво.

Като цяло не мога да се оплача и от това пътуване с изключение на старите мърляви вагони в първа класа. Но съм доволна, че пътувахме безаварийно и пристигнахме невредими.
 
Камелия Васева, София