81 години изминаха от спасяването на близо 50 000 български евреи от лагерите на смъртта. Цялото еврейско население не пропуска да отчете своята голяма признателност и благодарност към българския народ. Едновременно с това и българският народ от своя страна отчита голямата си благодарност към еврейския народ, който нееднократно е доказал, че е народ с висок интелектуален потенциал, култура, благородство, които са предавали безусловно на месното българско население.
Аз, Милчо Спиров, със своите 90 години и дългогодишен педагогически стаж съм облагодетелстван от това благородство и култура още от най-ранните си детски години. През 1939 г., когато бях 5-годишно дете, живеех с моите родители и двете ми сестри в една-единствена стая до плевнята и обора. Там отглеждахме 2 крави и едно конче, а в плевнята съхранявахме сено и слама – храна за добитъка. Родителите ми работеха при по-заможните селяни като аргати (бел. авт. – наемни работници). Майка ми помагаше понякога срещу заплащане на еврейското семейство, което живееше на квартира в къщата на Солтир Шопов в с. Шишковци. Периодично при заявка на домакинята в семейството на име Малта майка ми им донасяше мляко и яйца, а когато узряваха гроздето и черешите, от сърце им носеше без пари. Така между майка ми и еврейката Малта се утвърждаваше една неразривна дружба. Подобна дружба имаше и баща ми с евреина Изидор, който изкупуваше кожи от убити зайци, лисици, порове и други животни, които баща ми като ловец притежаваше.
Еврейката Малта и евреинът Изидор имаха в Кюстендил магазини – тя за дрехи, а Изидор за домашни потреби и детски колелета. Винаги когато се налагаше да закупим от пазара в Кюстендил продукция от магазините им ,стоката ни продаваха на 50% от цената. Тази постоянна отстъпка те правеха в знак на благодарност към честността и всеотдайността на баща ми и майка ми към техните семейства. Спомням си за такъв жест на внимание, който беше проявен от Малта при купуването на кадифено костюмче за мен и колело с три колелета от магазина на Изидор. Похвалиха моите родители, че са помогнали в детството ми да не бъда лишен от това, което е най-хубаво за детската ми възраст. Тези думи са били послание за целия ми живот.
И сега искам да изкажа своята признателност и благодарност към родителите ми и към леля Малта, чичо Изидор, които ми доставиха най-голямата радост и щастие. Аз бях дете, облечено с най-модерни дрехи, карах истински велосипед – нещо недостижимо и за децата на богатите хора. Затова е моето преклонение пред този изстрадал народ. Най-добрите ми благопожелания са за мирно съжителство, разбирателство и взаимна помощ. Така както е било, така и да бъде завинаги.
Милчо Спиров, с. Шишковци
Все още няма коментари