Спомен за моя приятел Радой

В брой 28 на в. „Ретро” имаше реклама за книгата на Недялко Йорданов „Моят Радой”  по случай 13 години от смъртта на сатирика. Затова ви пиша това писмо с мои спомени за приятеля ми Радой Ралин.

С него се запознахме в Хисаря, където той и други писатели идваха на творческа почивка в техния дом. По някой път пребиваваше повече от месец. При всяко идване си правеше ежедневни разходки и рядко пропускаше да се отбие при мен, за да се видим. Той идваше на работното ми място, а това беше оптически магазин, където аз работех като оптик. Понякога, като дойдеше от София, носеше куп чифтове очила за ремонт и казваше: „В София не искам да ги ремонтират, защото с тях не мога да правя разговор както с теб. Пък и те не са по-добри специалисти от теб”. Говорехме с него на различни теми, но всякога накрая завършваше с хумор. Той имаше специфичен въпрос, който задаваше, смеейки се. „Галиш ли котето?” А като се разделяхме, заръчваше: „Не забравяй да галиш котето”. Така се разделяхме със смях.

Имам доста преживени часове с него било в дома на писателите, било на чучурите за вода, било на пейка в някой от парковете в Хисаря. Спомени, и то незабравими. Който не го познаваше отблизо, той не може да прецени какъв човек беше бати Радой – прям, искрен, честен, справедлив, голям интелект, казано с две думи.

Поклон пред тебе, бати Радой, вечна памет!

Твой приятел, Георги Мулев
 
Георги Мулев, Пловдив