Заченах без брак, без дом и средства за живот

Бях на 21 години и не успях да разпозная симптомите на користта у бъдещия си брачен партньор - г-н Х.У. Съвместният ни живот обаче постепенно ме убеждаваше, че той показва нелицеприятни модели на поведение, прикривани от  хипохондирични симтоми,  използвайки  заплахи за здравето и живота ми. Това, което сега  ме мотивира да говоря,  е моралното страдение, което след толкова отминали години, сполетя децата ни, дори и внуците.
 

В един емоционален разговор /декември 1961 г./ Х.У. ми довери: “Да знаеш, че аз съм убил един човек!”. Допуснах че се шегува. Как иначе ще е на свобода. Върхът на моята наивност бе  срещата в семейството на по-големия брат на Х.У. В една студена февруарска  вечер, след като Х.У. не ме беше потърсил в общежитието 2-3 дни,  в стаята  ми се позвъни. Бе едно 12-13 годишно момче, което ми каза, че чичо му Х. У е болен и трябва да ме заведе у тях. Облякох се и тръгнах. В късната вечер пристигнахме  в селото. Х.У. и брат му  бяха в отлично здраве, обгрижвани от добра стопанка. С Х.У бяхме прнудени да спим  на едно тясно мендерче в антрето, а семейството с двете  деца - на спалнята в единствената стая. Тази фатална вечер ми предопредели големи неприятности. Бях заченала без брак, без дом и средства за живот!
 

Преди сватбения ритуал Х.У. ми довери, че е имал първи брак и вероятно това е имал предвид, когато ми каза, че е “убил един човек”! На студентска бригада през лятото на 1961 г., пък  “някой откраднал паспорта” и други вещи на моя бъдещ съпруг. Незабавно той си извадил  нов паспорт със сменена фамилия и семейно положение - неженен. И това бе бащата на моята неродена още рожба. Питах се да го запазя ли или да го прогоня? Нямах избор! Не можех да разчитам на никаква помощ от страна на обеднелите ми родителите ми. В един момент, когато не виждах изход, с огромно страдание, допуснах че може би трябва да дадем първородното си дете в “Дом майка и дете”. За щастие  успях през първите осем месеца да настаня детето ни   в Институт по педиатрия, където се тестваха храни и здрвословни процедури с деца от затруднени семейства. Не след дълго, родителите ми споделиха моите родителски отговорности.
 

Години по-късно този драматичен момент бе коварно използван от него, за да настройва децата срещу майка им и да ни наранява.

Няма да си го простя.

                                                                                                                         Г-жа Бичирева