Дълго време завиждах на известните личности: артисти, певци, писатели и най-вече политици. Но дойде моментът да разбера, че и „това е суета и гонене на вятъра“. Известните личности са като голи хора. Някои недоброжелатели започват да им вадят снимки от бедното детство, от лошия успех от училище, съмнителни дипломи, любов към определени партии и вричането към други, мръсно бельо, скрити любовни истории, финансови злоупотреби, придобито богатство, сексуална ориентация, дефекти в говора и правописа, пристрастеност към алкохола, наркотиците, театъра, чалгата... Тези от махалата почват да описват как приемат тяхната популярност и как са израсли от ранно детство до върховете на популярността.
Може ли известните да се срещнат с приятели в обикновена кръчма и да се напият със спомените от студентските години или казармата? След толкова примери мога да ви кажа твърдо: не само че не им завиждам, но ги съжалявам.
Политиците са най-нещастни, защото нямат нормален живот. Дори в тоалетната ги водят охранители. А слязат ли от властта, тези хора ще разкажат... Затова Сталин е избивал всички слуги и палачи - да няма проблеми.
Щастието сам го определяш, то е в това, от което си доволен и радостен, но късно го разбрах. Дано помогна на по-младите.
Нели Петрова, София
Все още няма коментари