В последните няколко дни започна поетапното включване на парното. За абонатите му това е началото отново на голямата борба за оцеляване в студените зимни месеци.
Парадоксално е, че при голяма част от българите алтернативата е топло или гладно. И за съжаление това е един почти нерешим проблем. Така наречените фирми за дялово разпределение всъщност са една паразитна структура, която не само че не е в услуга на абонатите, но скубе от тях допълнително от и без това олекналите семейни бюджети. Сметките, които тези бирници изпращат един път годишно, приличат по-скоро на шерлокхолмовска загадка, отколкото на нещо, от което можеш да направиш извод и да планираш потребление за следващата година. Какво ли би станало, ако водоснабдяването и енергото решат и те да въведат фирми за междинно отчитане.
Ужасяващо нелогичната и необоснована такса за сградна инсталация близо две десетилетия буквално трови живота на клиентите на топлофикациите. Да са живи и здрави министрите на Костовото правителство за гениалната идея, заробила толкова много българи. И съвсем не е случаен фактът, че робите на парното постепенно проглеждат, затова и свалените радиатори все повече нарастват като процент. Но това е една от най-строго пазените тайни в държавата, повече дори и от военните. Не че това стряска някого, след Вальо Топлото дебелокожието, дебелоглавието и непукизмът са основна насока в икономическата политика на монополиста.
Новият сезон е златна мина и за търговците на електрическа енергия. Врътките около празниците, дължината на отчетните периоди, уж по-студените зими от година на година надуват все повече сметките. Едно правителство вече беше сринато, а централите на енергийните дружества бяха позасипани с камъни и тухли. И тези процеси все повече ще се задълбочават. А управляващите нека да имат едно наум. За нас започва трудното, ама и за тях.
Атанас Велчев, София
Все още няма коментари