Отминалата току-що предизборна кампания беше определена като вяла, безинтересна, скучна. Това се потвърди и от избирателната активност. Липсваха сблъсъци на идеи, концепции за развитие на населените места, липсваха дори словесни конфликти.
В тази лежерна ситуация единствено словесните проблясъци на кандидатите в предизборните клипове забавляваха донякъде електората. Че „мат’риала” от година на година става все по-лош, пролича и по нивото на местните лидери, излъчени от партиите, за да се борят за доверието му. Отчетливо неграмотни, напълно скарани с правоговорните норми кандидати. Добре че не ги карат да пишат по време на предизборните кампании, иначе Стоичков вместо президент като нищо може да се превърне в образец за правописна култура.
За съжаление това се случва и на национално ниво, жертви на езика си са и лидерите на водещите партии. Принизено-народностният изказ на Борисов, очевидно насилващият се да звучи културно Цветанов, сладникаво-насълзено мрънкащият Плевнелиев, добродушно-махмурлийският Миков, назидателният Първанов – всички те в някаква степен са жертви на правоговорните си навици и култура.
В тази ситуация прави впечатление изказът на Лютви Местан. Изчистен почти до съвършенство, с приятна дикция лидерът на ДПС просто се откроява от всички. Мнозина го критикуват и се подхилкват заради сложните синтактични конструкции, заради употребата на чуждици. Но във века на глобализация това не е недостатък, а предимство. Това, че не всеки го разбира, не е негов проблем. Дори и когато хвърля ръкавица към опонентите си, Местан го прави по начин, който предизвиква умерени реакции, а не гняв и раздразнение. Очевидно е, че либералното мислене при него се трансформира и в либерално поведение. А и, кой знае защо, много по-често той се оказва прав в оценката за предстоящото в политическия живот повече от другите.
Атанас Велчев, София
Все още няма коментари