На фона на всичко онова, което люшка разногласната Европа, гузна пред своите народи, клечаща пред Чичо Сам, гръмна и Горещата точка! Рукна бежанският мътен (разноцветен) порой от Изтока и заля Запада. Последиците са непредвидими – тая огромна смес от етноси, религии, национални традиции и ценности ще доведе до стопански, психологически и най-вече до вътрешни и външни военни катаклизми!
И ето ти тая съща Европа без граници. И се завъртяхме около „Горещата точка“. Меркел тъй казала, Борисов инак рекъл, преводът бил неточен, думите били извадени от контекста, светът бил неформален, решенията не били окончателни, а обтекаеми... Че то всичко в нашата политика е обтекаемо! Колкото са обтекаеми позициите на нашите властници, свързани с изключително важни международни икономически и военни клаузи. И защо за толкова значими решения трябва да научаваш отвън...
И ти става срамно и кипиш от гняв, когато премиерът се дави в алогичната си реторика! И на фона на всичко онова, което люшка европейските народи, тресе страната ни, медиите ни приспиват с елементарни информации, със стари, но подбрани „новини“. „Каквото кажат господарите“ – отмята многозначително глава премиерът. И колко го разтревожило писмото на Ахмет Давутоглу, и колко му допаднала идеята за „зоната за сигурност“, но нали тоя същият Давутоглу по-лани раздаде географската карта на днешна Турция... и на тази карта фигурира повече от една трета от територията на България. И че Турция в момента така умело жонглира с 15 000 000 кюрдско население, че така коварно го използва в кризите на Изток. И как става така, че в този огромен бежански поток почти няма кюрди? А колко от тях се издавиха в Егейско море като бежанци?
И отпразнувахме празника на независимостта! Независимост в зависимост – странно, нали? Потрепна ли сърцето, изтръпна ли душата ни от гордостта за историческия акт? Толкова години ни люшкат вълните на хаоса, смазахме армията си, сринахме устоите на българското школо, унищожихме – харизахме най-значимите ни заводи, мини, киноцентъра. Едно продадено, друго окрадено! Виновни няма! Посребрихме, позлатихме американци, канадци, безконтролни чужди фирми, приютихме и фондации, и асоциации... Оредяхме с два милиона, една част от тях прокудена по целия свят. Но сме „независими“ в позорната си зависимост!
Донка ХРИСТОВА, Търговище
Все още няма коментари