Хвала на лекарите от Нареченски бани

Роден съм през 1935 г. в едно прекрасно селце – Верен, Чирпанско. Живях в него, докато станах на 20. След като завърших в Стара Загора и получих диплома за начален учител, бях назначен в една махала в средата на Родопите. Започнах да спортувам. Увлякох се по лова. През свободните дни преминавах за кратко време 20-30 км, без да чувствам умора. Свикнах с движението и когато ми се налагаше да свърша някаква полезна дейност, аз се заемах и се включвах с енергия. С годините намалих движението, отпуснах се, започнах да се оплаквам от болки в коляното.

Съпругата ми страдаше от диабет и няколко години поред ходи на почивка в Нареченски бани. Взе и мен, а лекарите и рехабилитаторите там ме подложиха на движение. То ме оправи и спаси.

Хвала, хвала на такива ръководители и екипи, приемащи и изпращащи пациентите си от почивните станции, създадени със средствата от работещите преди 30-40 години, които сега се нуждаят най-много от почивка и лечение в тях.
 
Петър КОНДАРЕВ, на 81 години, Асеновград