Уважаема редакция, годината е 1965-а. За водоснабдяване на селата дори не се говореше. Невидимата воля на обстоятелствата продиктува тази придобивка. Селото е Юпер, общ. Кубрат, обл. Разград. Беше голямо и китно село. Разположено на три хълма в красива местност. Но безводно. Чешмата е в най-ниската част, в центъра. С кобилица и котли на рамо хората “мъкнеха” вода по баирите до домовете си. А тя за какво по-напред - за битови нужди или за поливане. Тежка, непосилна, изморителна дейност.
С най-голяма острота бе поставен въпросът на общо събрание. Току-що бях избран за нов, млад кмет. Поех инициативата, не хората да ходят до водата, а тя да влезе в домовете им. Подкрепен бях от ръководството на селото - Христо Стоянов, Иван Димитров, Неделчо Кирилов, Антон Христов. Одобрен бе проект на стойност първоначално за 68 000 лв. от Окръжен народен съвет. Тогава такива големи проекти се изпълняваха по планов ред, т.е. държавата го приема, финансира и възлага на строителна организация. За съжаление, не бяхме включени. Трябваше да строим извънпланово, т.е. по така наречения “стопански начин”. Това означаваше прякото участие на населението. Трудно. Но хората бяха плътно до мен. Изкопната част се изчисляваше на 20 000 лева. Бе събрана от данък самооблагане. Бяха недостатъчни. Втората трудност: кой ще копае. Изкопна техника тогава нямаше. И хората решиха всеки сам да изкопае трасето за тръбите пред своя дом.
Всеки копаеше с права лопата, като се ползваше от всяко свободно време. Помагаха си един на друг, също така на възрастни болни.
Всеки копаеше с права лопата, като се ползваше от всяко свободно време. Помагаха си един на друг, също така на възрастни болни.
Ентусиазмът беше движеща сила. Селото заприлича на строителна площадка. Хвала на моите съселяни. Голяма помощ ми оказваше инж. Василева от ВиК - Разград. Служителят към общината Георги Йовчев на практика координираше всичко. Изкопната част на шахтовия кладенец и резервоара изискваха професионализъм. Бригадирът Георги Пунарджиев направи схема. Според нея мъжете дежуреха нощем при кладенеца, за да изпомпват водата, за да се копае през деня.
Много труд и усърдие вложи Митко Станчев, който едва не загина. Отново каузата обедини хората. Може да се нарече отдаденост. Поемам отговорност за думите си.
Сега всяка къща е водоснабдена, има баня, полива без ограничения, няма режим. Сега всички го приемат като даденост, като ежедневие. Дори не се замисляме: “Ами ако спре водата?”. През втория си мандат довърших разширението на водоснабдяването. 50 години - не са малко. От дистанцията на времето заключавам, че това е едно всеобщо и полезно дело.
Сега на предизборните събрания кандидат-кметовете обещаваха да сменят тръбите. Желая го от сърце. Ще помагам с каквото мога.
Пенчо ЛИТЕВ,
с. Юпер, общ. Кубрат,
обл. Разград
с. Юпер, общ. Кубрат,
обл. Разград
Все още няма коментари