Другарят Миков е мъж, готов за барикадата  

Гледам снимката на Михаил Миков как пие бира от бутилка, публикувана във в. „Ретро”, бр. 39 от тази година. Прочетох текста под нея „Миков агитира почерпен” и си спомних за едно партийно събрание, на което присъствах преди повече от половин век.

Тогава бях на работа в Околийския народен съвет в Никопол. В партийната ни организация към съвета членуваше един възрастен комунист, участник в антифашистката борба. Той обичаше вечер след работа да се почерпва с приятели в една от кръчмите в града. Намериха се правоверни наши другари, които донесоха на партийния секретар, че другарят Събев с почерпките си в кръчмата уронва престижа на партията. На следващото партийно събрание секретарят остро разкритикува нашия възрастен другар за почерпките му в кръчмите. Той поиска думата, стана и каза само едно изречение: „Е па нашата партия не е въздържателно дружество!” И си седна на мястото.

Всички се смяхме от сърце на неговите думи. И с това въпросът бе приключен – нито нашият възрастен другар престана да се черпи с приятели в кръчмите, нито партийният секретар повтори да го критикува.

Пиянството, а не пиенето, е тежък порок и затова в миналото в България се водеше организирана борба с пиянството от Въздържателния съюз и въздържателните дружества. А пийването в заведения вечер си е чисто мъжка работа.

Алеко Константинов в „До Чикаго и назад” пише, че е „удоволствие да се разположиш около масата и със сладка приказка да си изпиеш по някоя чаша бира.” Искам да подчертая, че заради сладките приказки с приятели ходим по заведенията. Пиене си имаме и вкъщи, но там нямаме сладки приказки.
Не само у нас, а и в Европа, пийването с приятели в заведение се приема като признак на мъжественост. Великият немски поет Гьоте пише, че мъж, когото не можеш да срещнеш в кръчмата да се черпи с приятели, никога няма да го видиш на барикадата да се бие за свобода.
 
 
 
Ангел АНГЕЛОВ, Габрово