Будители във време на осквернители

Не можеш да бъдеш патриот, без да си в чистия смисъл на думата националист, не можеш да бъдеш интернационалист, без да носиш в сетивата си нетленното чувство за майка, бащин дом и род. Само тогава ти проявяваш своето човеколюбие, своя хуманизъм, усета за справедливост! Другото е работа на дявола.

И днес във времето на чудовищните демагогски набези за глобализация е абсолютно необходимо чувството за национална принадлежност, необходимост от държавен суверенитет и съхраняване на духовния имунитет! Без последното – човечеството е обречено на морална гибел. Денят на будителите във времето на осквернителите.
 
 Българино, знай своя род и език! Спомняш ли извиращия от сърцето проглас на Константин Преславски, не чуваш ли Божествената литургия на Преславската школа, не се ли възторгваш от оная армия просветители, чедата на Климент Охридски? И от онова А, Б, за което българинът даваше мило и драго, за да просвети своята челяд?

Не изпитваш ли страхопочитание пред онези люде, що са събирали грош по грош, крина по крина жито, за да строят църкви и школа, с метри вдълбани в земята? И знаеш ли как в робско време жаждата за просвета завладява умовете, как надеждата за свобода ражда хайдушките чети? И даваш ли си сметка, българино, колко неща са първи в темелите на българската духовност?

От торбичката с коматчето хляб, бучката сирене, читанката и сметалото до скъпата и прескъпа чанта, прегъваща тялото на ученика, пълна с дебелите учебници, претъпкани с информация за щяло и не щяло, от чинния поклон пред Даскала до обидните подигравки и дори побой над учителя? И какво значи от първи клас до четвърти без повтаряне, без поправителни? И кому са нужни огромният брой пародийни вузове, какъв е преподавателският състав и какъв е студентският поток, недостигащ да попълни бройките по нужни и ненужни специалности?

Имаме тийнейджъри – нямаме ученици; имаме рейнджъри - нямаме войници; има ни на географската карта – нямаме суверенитет; имаме властници - но нямаме държавници!

О, неразумний сънароднико, страшно е, позорно е, когато се оставяш във властта на продажна гмеж, загнездила се по върховете, да сее мъглите на нихилизма? И няма ли да настъпи оня момент, когато литератори и историци да викнат – стига! Стига с политическия авантюризъм на днешните управници! И ти става гнусливо от люде, щедро толерирани и прещедро толериращи по времето на соца висшите властници и институции, днес да влизат в роля на пренебрегнати, да се окайват като неглижирани, че дори и като репресирани пак в онова „проклето“ време. А колко достойни люде, таланти бяха изблъскани, отритнати от тези кални душици? За жалост, това продължава и днес! Лекьосаното ни и пребоядисано разглобно време е чудесна почва за хамелеони.

Псевдобиографи, плоскочели историци дамгосват най-ярките ни творци. Кому е неудобна, т.е. неугодна, уникалната Ботева публицистика и защо? Защото днес светът не е кръчма, а долнопробно кабаре! Тежко и горко на гладните и дрипави народи! Аморалното е морал; ненормалното – еталон, грабежът – успяла капитализирана енергия. Няма устрем, творчески импулси, няма мечти, няма съзидание! Мрак и духовна пустош! Маймунарникът пред децата ни е ежедневен.

Истинският героизъм е анахронизъм, а евтиният популистки бабаитлък стига до цинизъм!! И кой, и кога ще събере изтощения, озлобен и отчаян народ в Кубратовия сноп - когато всеки българин разбере, че „Науката е слънце“, когато знае, засича и брани своя род и език, когато душата му постоянно се зарежда от „любов народна“... И когато на будителите съградим нетленен паметник със сърце основа!

Б. Христова