Преди време премиерът произнесе репликата, че началниците трябва да се разберат, за да се реши проблемът с бежанския поток.
Беше веднага нападнат и от ляво, и от дясно. Куцо и сакато хукна да се присмива и да тълкува думите му.
Само че началниците наистина го чуха. Не че се разбраха. Напротив. Руснаците влязоха в Сирия буквално като слон в стъкларски магазин. И още повече напрегнаха нещата. Тези дни отново Борисов смая света с приятелския огън по американците на форум, организиран от тях в столицата. Този път ахнаха и най-големите му критици. Защото прозвучаха много истини. Такива, с каквито всички сме наясно. Отвъд океана е добре да знаят, че ние не сме просто тяхна европейска територия. И че щом искат нещо от нас, и те трябва да жертват от себе си.
Иначе ни превръщат в слугинаж. А това е обидно, още повече че сме уж съюзници в НАТО. Преди още да са изминали 24 часа, от Москва приреваха на умряло. Лавров, външният слуга на Путин, заяви, че би се срамувал, ако е на мястото на Бойко. Защото той има много поводи за гордост, търкайки се в краката на руския си государ. Реакцията на нашия не закъсня. Като толкова ни обичат и се грижат за нашата енергетика, защо ни продават най-скъпия газ в Европа. Казано кратко, ясно и точно. Без увъртания и дипломация. Защото дипломацията не е само думи, обвити в лицемерен целофан. И това е добре да го знаят и на Червения площад, и на моравата в Белия дом. А Бойко може да направи спокойно голям шлем. Достатъчно е следващия път не да разцелува Меркел, а да й каже да си държи устата затворена. Защото именно голямата уста на първата германска фрау отприщи тази бежанска лудост по европейските земи. Понякога и така става. Когато началниците не знаят какво правят, трябва да се държат изкъсо.
Никола ПЕТРОВ, Варна
Все още няма коментари