Българските села – като след потоп  

Гледах по телевизията предаване за пустеещите села в България. Гледах и ми ставаше мъчно за загиващата ни Родина. Как е възможно да се допусне села, в които е имало детски глъч, млади хора, хиляди население, сега да са само с едно, две семейства, на години, на които не могат дори хляб да си купят? Как е възможно села с такава природа да са изолирани от света? Да се населяват от чужденци. А къде са българите? Къде са децата им? 
Нищо лошо да се продават земи на чужденци, лошо е, че няма българи. А това са богати места, имаше селско стопанство, производство, живот! А сега!? Пустош! Срам за управниците ни! 
А постоянно се говори за бедност. Да, народът е беден! Но създайте условия за работа, господа управляващи! Съживете селата! 
Защо от градовете народът да не отива и в селата? Там има живот. Но трябва да има стимул. Може да има живот за всички българи тук, а не да бягат в чужбина. Може! Но трябва да има стабилна политика. Управляващите да не мислят само колко да заграбят, а и за народа си. 
А днес селата ни изглеждат като след потоп. 
 


Василка Рангелова, София