Българската планина плаче от раните си  

Не практикувам и не съм привърженик на зимните спортове. Не харесвам и планината през зимата. Но я обожавам през летните месеци. Това лято си направих един излет до Паничище, известен планински курорт. Останах потресен от промяната, която усетих. Планина, нарязана от асфалт, безброй хотели, сякаш строени в състезание по архитектурна грозотия, стърчащи навсякъде железа от съоръженията, използвани през зимата.

Същото е положението и в Банско през лятото, в съседното село Баня. Банско отдавна престана да бъде онова възрожденско градче и място, което помним от години. Внушителната църква и шепата възрожденски къщици в центъра на града изглеждат сякаш не на място. След като съсипахме и циментирахме цялото Черноморие, разораваме дюните като средновековни вандали, сме подкарали и планините си.

Качете се през лятото при Байкушевата мура, за да усетите раните на планината, вижте бетонно-търговската грозота на Бъндеришка поляна. От близкото село Баня е останало само името. Как ли не са посегнали на близкото село Добърско с уникалната църквичка от времето на Самуил. За Витоша пък да не говорим, там положението е направо плачевно.
 
 Атанас Велчев, София