Въпреки напредналата ми възраст (81 г.), принуден от обстоятелствата, въпреки несъгласието на семейството ми, реших да се подложа на рискова операция на сърцето. Постъпих в Университетска болница „Сърце и мозък” в Плевен. Оказах се в нещо невероятно за нашите нрави и стандарти. Освен модерната сграда и удобните стаи, където навсякъде лъхаше на удобство и чистота, най-голямо впечатление ми направи поведението на персонала.
По време на пребиваването ми и след това на контролните прегледи не чух кавги, забележки и повишаване на тон не само към болните, но и между самия персонал, и това се отнася от санитарките до професора. Всъщност трудно се разбира кой какъв е. Те се държаха като равни. Това не беше колектив или екип, това беше едно семейство от личности, които изпълняваха задълженията си на високо професионално ниво, като се почне от администрацията, помощния персонал, средния медицински персонал, лекарите до професор Данов - един много скромен, кадърен професионалист и блестящ хирург.
Отправям моите благодарности и благопожелания към целия колектив и най-вече към проф. Данов, който ме върна отново към живота, хора, които работят със Сърце и Мозък...!
Живко Коларов, с. Поликраище, общ. Горна Оряховица