Но и Садъков има за какво да се сърди, тъй като на 33 години родният му клуб го обявява за футболен „мъртвец“. „Истината е, че ми изтече договорът с „Локомотив“ и тогавашният президент Николай Попов-Мартеницата не ми предложи нов. Тогава той сметна, че аз, 33-годишният Садъков, съм свършил с футбола. Не искам да говоря повече за човек, който вече не е сред живите. Тази тема ми е много неприятна. Тогава - през 1994 г., получих предложение от „Ботев“. По онова време начело на клуба бяха така наречените „брокери“ и изливаха пари с чували. Не отидох в „Ботев“ за пари. Просто в моя роден клуб не ме искаха. Още не мога да преглътна болката. Казаха ми: „Събирай си чукалата. Ти вече си свършен за футбола“. Нашите фенове не го разбраха, мислеха си, че съм отишъл заради парите при „канарчетата“. Още ми се сърдят. До ден-днешен не съм си взел обещаните пари от „брокерите“. Бях единственият, който не си е взел транша.”
Садъков е абсолютен рекордьор в България по участия във всички национални гарнитури на страната със 172 мача и 37 гола. Точната статистика в международната му кариера е: Мачове за националния отбор: 80 (9 гола); Участник на СП Мексико'86 (4 мача/0 гола); Мачове за олимпийския национален отбор: 24 (3 като капитан) и 7 гола; Мачове за младежкия национален отбор: 25 (6 гола); Мачове за юношеския национален отбор: 43 (15 гола).
Аян е юноша на любимия си „Локомотив“ (Пд), с който записва 350 двубоя със 150 гола, а в чужбина е играл за португалския „Беленензеш“. С „Локо“ (Пд) става носител на Купата на Съветската армия (1983) и бронзов медалист в „А“ група (1992). Достига до трето място в шампионата и с „Ботев“ (Пд), 1995 г.
Заради произхода си Садъков създава проблеми и на някогашния национален селекционер Иван Вуцов. Това става в разгара на така наречения възродителен процес през 80-те години на миналия век. „Имал съм неприятности заради него, питали са ме дали аз нямам турско потекло или турци в рода си, че започвам всеки мач с него в титулярния състав. Той не беше футболист от типа суперзвезда, който да привлича вниманието, но беше невероятен играч. Раздаваше се до крайния предел на силите си. Забелязах го още в „Локо“ (Пд), когато отборът бе в „Б“ група, и бях убеден, че в националния отбор трябва да има черноработник като него. Той не се спираше да се движи. Не беше спринтьор, но в никакъв случай не беше и бавен. В играта му нямаше и секунда покой. Най-ценното му качество обаче беше невероятното спазване на тактическата дисциплина“, разказва за Аян Иван Вуцов.
От известно време Аян Садъков се бори с една от най-тежките и коварни болести - амиотрофична латерална склероза, но въпреки това не пропуска домакински мач на „Локомотив“ (Пд), макар трудно да се движи и дори говори.
Все още няма коментари