Ванча Дойчева за новия шеф на Народния театър: Изборът на Мариус Донкин е успех!

Най-после  Народният театър „Иван Вазов” има нов директор в лицето на известния наш драматичен актьор Мариус Донкин.

Мисля, че това е успешен ход на Министерството на културата. Според мен Мариус има силите и възможностите да разкрее друга важна част от дарбите си, защото той е с уравновесен характер, коректен, справедлив и много щедър в отношенията си с хората.

След успешните години на управление на проф. Д-р Васил Стефанов, който не допусна Народния театър да се срине по време на промените в България, а издигна националния ни институт на пиедестал, сега идва едно ново лице, което ще посвети цялата си енергия и всеотдайност на традициите и новите закономерности, свързани с театралното ни развитие.

Надявам се, че Мариус ще доиграва не само старите си роли, а след време ще поеме и нови, тъй като националният ни театър не бива да губи такъв прелестен актьор като него.

Защото преди всичко Мариус Донкин е много силен и въздействащ актьор с огромна палитра от нюанси в различните си роли през годините.

Освен това, той е човек, който може да носи отговорности и да организира умно и достойно дейността му като директор.

Мариус е всеотдаен в работата си, пълен с нови замисли и идеи, честно отстояващ позициите си.

Познавам Донкин от много години като колега и близък приятел. Със съпруга ми проф. Д-р Димитър Шойлев освен за театър двамата имаха една обща тема, която често дискутираха – любимия отбор „Левски”.

Заедно с Мариус сме играли в редица големи постановки през годините, като например в „Крал Лир” под режисурана та проф. Крикор Азарян, в „Иван Кондарев” на Азарян и проф. Иван Добчев, в „Троянките” на Асен Шопов, в „Крадецът на праскови” на Бойко Илиев, в „Работно време” на Камен Донев и много други.

С удоволствие бих се отзовала за всякакви съвети ако Мариус ги потърси от мен, тъй като съм натрупала достатъчно голям опит през 60-те си години работа на сцената на Народния театър (в него играя от дете), а и като председател на Съюза на артистите в Блъгария.

Ако бъде подкрепен он Министерството на културата и от колегите си, Донкин би направил много за театъпа.

На моя скъп приятел желая от сърце добро здраве и на „Добър час” в това толкова ново за него поприще. Силно вярвам, че той ще се справи успешно, съзванайки какви колосални личности са седели преди него в това „високо кресло”.

Дано това да бъде стимул за него в начертаването на един обновяващ план за бъдещето на Народния театър „Иван Вазов” като водещ театър в България.