Историята на рода ми е драматична почти толкова, колкото и на стотиците хиляди бежанци от Егейска Македония през 20-те години на 20 век. Но има и особен трагизъм във бащината ми фамилия. Баша ми и неговата сестра, едва 3 и 4 годишни остават кръгли сираци. Баба Сирма -леля им, изгубила7 деца / явна несъвместимост на гените с дядо Георги/, се скарва люто с баба им Велика, кой да вземе да отгледа сирачетата.
Стигат до компромис - Сирма взема баща ми, баба Велика -Стоянка. При бягството от гръцката политика към България тръгват Сирма и Георги. Велика остава в Струмица.
Братът и сестрата не бяха се виждали 37 години. Стоянка се омъжила в Белград, Никола -в Благоевград. Намират се след намесата на Международния червен кръст и зопочнахме , след подобряването на отношенията със Югославия да си ходим на гости.
През 1964 година се омъжи братовчедка ми Милка в Белград. Бяхме естествено на сватбата, гостувахме повече от 3 седмици.
И след като се върнахме в Благоевград бях подложен на изпитание, което не бях и сънувал в най-лошите си кошмари. Привикаха ме в МВР, тогава не знаех за съществуването на Държавна сигурност. Един господин - после научих името му-Василев, започна да ме разпитва -къде сме ходили, какво са разговаряли нашите сръбски роднини, на какми теми...и пр. и пр. Изтръпнах, гледах ошашавен, разтреперих се, сякаш бях направил нещо много лощо...
Не знаех какво да отговоря, нито бях наясно с политиката, нито с отношенията между правителствата ни. Аз бях дете...! Карах по асфалтираните улици на Белград обръч от бъчва с "карачка".
Все пак другарят Василев разбра състоянието ми и само ме уговори следващия път, като ни поканят на гости да слушам разговорите.
Така завърши първата ми среща с ДС.
Михаил ТРЕНДАФИЛОВ
Все още няма коментари