Обикновеният човек е важен. Работете за това той да види държавата на негова страна, да види успеха, да види прогреса. Това бе основното послание на папа Франциск, разказа пред журналисти след срещата си с него президентът Росен Плевнелиев. Той е на двудневна визита в Рим в навечерието на 24 май и днес сутринта бе приет от папата. Тази година посещението е под знака на 1150-годишнинаната от установяването на дипломатически отношения между България и Ватикана. Това става с размяната на писма между княз Борис I и папа Николай, като за първи път
българската делегация бе допусната във Ватиканската библиотека, за да види уникалните исторически документи - писмата, с които става това.Голям проблем в света е, че както икономиката днес е виртуална, понякога и политиката е такава, продължил папа Франциск и отправил посланието си икономиката и политиката да служат на обикновения човек. Единението може да се случи само тогава, когато е базирано на ценности, такива са общохуманните и общохристиянски ценности, пресъздаде още от разговора им Плевнелиев.
Президентът е поканил папата да дойде в България. „Каза, че се гордее с начина, по който България днес адресира своята външна политика, добри неща се чуват за България“, предаде той думите на Негово Светейшество. Нарекъл страната ни държава, която е на „фронтовата линия“ при рекорден брой кризи и която играе своята стратегическа, важна роля.
В едно много силно послание Светият отец каза ясно и категорично: „Благодарим на българите за това, че пазите ценностите, за това, че сте толерантни, че имате толкова силно разбирателство между различните религии. За това, че се отнасяте с уважение и към католическия храм, и към православния, и към синагогата, и към джамията. Благодарим ви, че давате пример за толерантност“, съобщи Плевнелиев. Продължавайте да давате този пример на света, завършил папата обръщението си към българския народ пред президента.
По думите на Плевнелиев папата се зарадвал много на отправената покана да посети България и уверил, че ще планират през годините неговите посещения така, че да може да дойде в „една изключително приятелска, хуманна и симпатична държава“, като още веднъж повторил, че страната ни дава пример за отговорно отношение, за проевропейска политика.
Европейския съюз, глобалните кризи и най-вече тази с бежанците обсъдили още двамата. „Грижете се за всеки“, помолил папа Франциск и разказал за собствения си пример с поканата към 3 мюсюлмански семейства от Сирия. Казал, че се гордее с този си акт. Както и че е въодушевен и горд от отличаването му с наградата на ЕС за европейска политика и единение миналия месец. Най-свещената грижа е тази за обикновения човек, който трябва да разбере, че и държавата, и църквата, и институциите са на негова страна, препратил папата към словото си оттогава, к
оето се надявал и българите да прочетат.
На свой ред президентът Плевнелиев благодарил на папата за неговата мисия, като му казал, че българите я смятат за апостолска, защото в едни много трудни времена е „фар, светлина, пример за всички нас с неговата усмивка, отношение към човека“.
Посещението е посветено и на 1100 г. от смъртта на Св. Климент Охридски, като „огромно е признанието, което чухме днес и от Негово Светейшество папа Франциск за ролята на България през вековете“, разказа Плевнелиев. Той му подари реплика на икона на Свети Климент от Роженския манастир и част от житието на светеца, чиято калиграфска изработка се доближава до оригинала.
Получихме като подарък от светия отец нещо много интересно като послание за българските политици – скулптура на маслиново дърво, което има здрави корени, но короната му се е разделила на две така, че по средата има празно пространство, обясни президентът. Символизира по думите му проблемите, които днес човечеството има – рекордният брой кризи, конфликти, опасността от разединение и пожеланието на папата за единение. Така, както корените са здрави и силни, така и короната да бъде една, допълни Росен Плевнелиев.
Досега папата никога не е приемал толкова голяма българската делегация – 15 члена. Всеки един от депутатите и останалите пратеници бяха представени поотделно от президента на папата. Западно и Средноевропеският митрополит Антоний размени три братски целувки по бузата с главата на Римокатолическата църква. По протокол обикновено се приемат максимум 10 души, а най-често форматът на аудиенциите е петима. Разговорът на 4 очи преди това между президента и папата също продължи над отреденото по протокол и надхвърли половин час.
Ръководителите на националната библиотека и националната галерия, деканите на богословския и на философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ също придружават държавния глава в Рим на визитата в навечерието на 24 май.
Все още няма коментари