Паулина БОЯНОВА
Едно от най-големите препятствия, пред което хората от третата възраст са принудени да се изправят, е самотата. Международният ден на възрастните хора отмина, но нека не ги забравяме през останалите дни от годината.
На 1 октомври НОИ отвори широко вратите си за пенсионерите. Десетки беловласи окупираха сградата на бул. „Ал. Стамболийски” час преди официално обявения. Стиснали в ръка трудовите си книжки, натоварени с бумаги, готови да търсят отдавна затритите от архивите години на труд.
85-годишният дядо Стойчо наскоро научил, че на навършилите 75 години добавят по 5 лева към пенсията – за старост. И ето го пръв на опашката за консултации. Като него има безчет, а служителите на институцията с много търпение ги консултират. Монетата обаче има две страни. Пред вратите на залата са се скупчили несретници, загубили всякаква надежда за достойни старини. С торбички в ръце, те са тук за скромната почерпка.
Невъзможността заради болежки или недостатъчни доходи, да навестиш приятел или да отвориш дома си за такъв, липсата на човек, с когото да разговаряш и споделяш, са чест техен спътник. Оставени сами на себе си, с болката и тъгата, възрастните се превръщат в забравени хора. Които постепенно угасват в един свят, за който се говори само като статистика покрай поредното преброяване.
Старостта е естествена част от живота. Нека всеки да направи нещо за поне един възрастен човек - да му помогне да пресече улицата, да напазарува или просто да поговори с него.
Все още няма коментари