Излиза японската „Десет малки негърчета“

Едно от най-прочутите японски криминалета – брилянтният пъзел от загадки „Убийства в Декагона“ на Аяцуджи Юкито, излиза за пръв път на български с логото на издателство „Милениум“. Романът е вдъхновен от класиката на Агата Кристи „Десет малки негърчета“.

Телата на четирима души са намерени в изгорелите останки на къща на изолирания остров Цуноджима. Половин година след това седем студенти - членове на Клуба на писателите на детективски романи, решават да посетят мястото. Те отсядат за седмица в странно конструирана сграда във формата на десетоъгълник (декагон). Младежите скоро разбират, че самите те са мишена на жесток убиец, който ги дебне и изтребва един по един. Жертвите не могат да се измъкнат от прокълнатото място, нито да се свържат с полицията. Питат се има ли луд отмъстител, останал на свобода? Каква е връзката му с трагедиите и с тайните на зловещия Декагон? Отговорът е смайващ и малцина биха могли да се досетят за него, но Аяцуджи Юкито предизвиква читателя да събере уликите, скрити във всяка дума, и сам да разреши загадката преди последната страница.

Авторът е сред знаковите имена на съвременния криминален и хорър жанр в родината си. За пръв път публикувана през 1987 г., „Убийства в Декагона“ е ключова творба за развитието на криминалната литература в Япония.

 „Аз съм голям фен на Агата Кристи и нейната „Десет малки негърчета“ и исках да развия идеята, заложена там. Известната постановка – хора, затворени някъде, избивани, без възможност да избягат - е изключително напрегната и атрактивна. Тръгнах от нея, но трябваше да я надградя с изненадващо разкритие, което да е лично мое. Мисълта за него беше началната точка на работата ми - споделя Аяцуджи в свое интервю. – Правилото, което следвам, докато пиша, е никога да не предлагам лъжлива информация от името на разказвача. Излагам загадката честно. Оттам нататък добавям линии към ключовите части на историята, които могат да бъдат подвеждащи, защото обикновено имат двойствено значение. Но ако читателят промени начина, по който ги възприема, объркващите знаци се превръщат в намеци, които директно сочат към развръзката.“