Тя седи на едно столче под сянката на крайпътни храсти близо до плажа, цял ден и всеки ден. Пред столчето й са наредени на импровизирана сергия малки картини, вазички, гривни... Дребни самоделни предмети от дърво, керамика, кожа, конци... Художничка, която, като се разприказвахме, с гордост ми каза, че всичко сама си прави и че най-голямо удоволствие й доставя работата с грънчарското колело вкъщи.
Зелените й очи ме стрелкат остро, дали пък не съм от общината и да й сложа една солена глоба за търговията на пътя? Бърза да ми съобщи, че
никой никога не е успявал да чорбаджийства над волята й, тъй като има хем гръцка, хем македонска кръв!
Мъжът й, след 24 г. брачен живот, се влюбил в друга и я напуснал... После искал да се върне, ама тя пък вече не го искала. Пенсията й е 183 лв., от които половината дава за задължителните лекарства. Иначе е от Варна, на 77 г., казва се Еленка Константинова и не толкова заради алъш-вериш сяда тук, колкото да не е вкъщи – да походи, да види хора... Според Еленка човек не трябва да се отдава на болести и болежки, да се залежава, защото тогава става страшно.
Тя самата има девет операции, голяма част от стомаха й е изрязан заради язвата, прекарала е и инсулт, и инфаркт,
мори я в момента най-вече тромбофлебитът – показва ми превързания си крак. Не искала да виси на шията на дъщеря си, също болна и също без работа, нито пък да ангажира внука си.
На третата или на четвъртата среща Еленка ми разправя как искала да продаде къщата си, но понеже била на място, където археолозите открили интересни находки, трябвало разрешение от общината. И някакъв чиновник се опитал да я рекетира. Е, гръцко-македонската кръв на Еленка се разбунтувала и тя се отказала да продава къщата. Общинарите пък от своя страна й съобщили, че не може никакъв ремонт да прави без тяхно разрешение, дори ако мазата се пълни с вода от спуканата тръба...
Ще ги питам аз какво да правя в собствената си къща! Как не! Какво ще ми направят?
Ще ме вкарат в затвора? Че там може би по-добре ще прекарам зимата, няма поне да мисля откъде да намеря пари за дървата и за тока, горещи се Еленка, но все пак ме пита жално-милно на сбогуване: „Ти какво ще кажеш? Какво да правя?“. Баналният въпрос, който си задават днес хиляди възрастни хора в България – болни, объркани, огорчени от държавата и от закона.
Петя ИВАНОВА
Все още няма коментари