Борисов – президент? На кого ни оставяш...  

Има куп кандидати, които се надпреварват да правят прогнози за далечното бъдеще. Дори съществува многообразие от пророчества - от високотехнологична цивилизация до унил постапокалиптичен свят със зомбита. Но никой не се е разбързал да прави прогнози за близкото бъдеще. Никой оракул не е толкова луд, че да позволи да бъде заловен на местопрестъплението с очевидно доказателство за некадърност. Това важи с двойна сила за политиката. У нас по медиите шестват специалисти по всичко, които обаче никой след това не държи отговорни за глупостите, които са надрънкали в своята битка за внимание. Защото те са наясно, че телевизионната памет е нетрайна като хит на нова българска певица. След това всичко си тръгва постарому, светът се бухва надолу с главата в поредната психиатрия, а сутрешните блокове са жадни за гости като канибал за човешко печено. Заради това ви предлагам в този текст за сменим перспективата. Нека да се опитаме да обрисуваме възможно най-близкото минало и след това да видим дали пък нещо от описания сценарий няма да се сбъдне.

Днес България живее в една политическа мистерия, която става все по-странна от ден на ден. Нито една от големите партии не е обявила своя кандидат за президент. Тази игра на криеница не е нещо ново, но досега винаги поне по едно-две имена са били ясни предварително. Сега всички се спотайват като оперна певица във фолкдискотека. Росен Плевнелиев отпадна от състезанието, изритан от своите и предаден от психодесните, които му врътнаха една от големите интриги на тази година. Маргарита Попова е на политическия пазар, но там пък има друга загадка - коя точно партия ще я подкрепи и кой ще се престраши да се заяви в нейна подкрепа. Разгарът на лятото наближава, а родината тъне в сладостна мараня и пет пари не дава за политическите приключения наесен. Заради това нека да се концентрираме върху един сценарий - най-голямата партия ГЕРБ съвсем естествено номинира своя лидер Бойко Борисов за кандидат. За да приемете този вариант на историята, ще е необходимо да забравите двубоя от миналата седмица. Нека да припомним - в един сутрешен блок Борисов хвърли предизвикателството към останалите политически лидери да се включат в президентските избори. Соцлидерката Корнелия Нинова обаче го контраатакува и му даде ултиматум до 48 часа да обяви, че той ще е кандидатът на ГЕРБ, тогава тя щяла да му даде желаната битка. След 16 часа мълчание Борисов се появи пред медиите, за да обяви, че която жена му поставала ултиматуми, преставала да бъде част от живота му. В същата тирада премиерът пак обяви, че нямало да бъде президент, защото това щяло да се разглежда като дезертьорство.

Нека обаче да постъпим като българи, които са обръгнали на местния политически климат и най-вече на политическото поведение на Борисов. Приемаме, че през септември ГЕРБ тържествено обявява (в зала "Арена Армеец", къде другаде?), че Борисов държавнически е решил да се яви на изборите. Веселин Маринов представя новата си песен на събитието. Кмет от ГЕРБ публично целува ръката на кандидата за президент и със сълзи на очи му благодари, че лично той е издействал отпускането за пари за обществена тоалетна по плана Юнкер.

Цветанов изглежда леко умърлушен, но и вдъхновен пред перспективата най-накрая лично той да оглави партията. И така - Борисов се явява на вота, фабриката за избори на ГЕРБ започва да работи на пълни обороти, може да имаме нова заложническа драма в името на голямата победа, но резултатът е подсигурен. Премиерът става президент. Какво става с държавата?

Ето тук вече навлизаме в жанра на алтернативната история. Последствие номер едно от влизането на Борисов на "Дондуков" 2 ще е това, че ще трябва да се търси нов министър-председател. Това обяснява една от другите мистерии на страната напоследък - защо никой не издига кандидатурата на Меглена Кунева. Всички знаем, че Кунева се счита за подходящ кандидат за всичко - било то за евроинтегратор, било то за образователен министър. През 2011 г. тя беше и кандидат за президент, а сега изведнъж потъна в стратегическо и озадачаващо мълчание.

Много е вероятно този път Кунева да е решила да действа хитро. Ако Борисов стане президент, тя ще има силен аргумент пред ГЕРБ и пред нейната част от Реформаторския блок да иска да бъде посочена за премиер. Ще изглежда много демократично от страна на най-голямата партия - дават път на министър-председател от друга. Което не е докрай вярно, защото в името на властта Кунева ще е готова дори да танцува кючек, ако от ГЕРБ й заповядат, но отстрани ще изглежда много романтично. Самият Борисов може да го разреши, ако някой пиар го убеди, че така ще натрупа нови точки пред Ангела Меркел. Ако Кунева стане премиер, това ще е окончателният земетръс, който ще срути Реформаторския блок, неприятна сграда, която и сега никой не иска да обитава, без да е принуден за това с пистолет до главата. Съвсем наскоро Радан Кънев и без това се отдаде на мечтание за нов политически проект. Изобщо българската десница сменя проектите с по-голяма скорост от компаньонка - бельото си. Реформаторският блок остава в историята, Радан остава в опозиция, но може да настоява повече негови кадри да попаднат на държавна работа, за да компенсира болката отдясно (там, където е портфейлът му, бе). Патриотите също ще продължат да бълбукат, парламентарно заклещени в своето безвремие, и ето как в България уж всичко се променя, но всичко остава както всъщност си беше.

Вариантът „Кунева – премиер” обаче е доста фантастичен, макар и палаво възможен. Много по-вероятно е всъщност ГЕРБ да потърсят човек от собствените си редици, за да смени Борисов на поста. Цветанов не става. Той е невинен като ангел със съдебно решение, но така ще консолидира опозицията срещу себе си, че ще може да видим чудо - как Радан Кънев и Корнелия Нинова произнасят почти аналогични речи на протест и възмущение. Отклоняването на този сценарий изисква някой безличен технократ с пълна липса на политическо поведение. И веднага наум изгрява кандидатурата на Томислав Дончев. Ако някой може да издържи негово телевизионно интервю, без да захърка, нека да ми се обади, за да го почерпя. Дончев изглежда толкова неполитически, че Борисов като едното нищо ще насрочи нови избори, без да го пита, защото трудно ще му издържи участията по различните телевизии. Това е в кръга на шегата. Но фигура като Дончев по никакъв начин няма да удържи на желанието на новоизбрания президент да се меси в работата на изпълнителната власт, а това със сигурност ще роди конфронтация и подмолно ритане на кокалчета. Ако това ви изглежда невъзможно и бърчите недоверчиво нос, докато четете тези редове - спомнете си за БСП. И Станишев не приличаше на човек, който може да се опълчи на Георги Първанов, но едва сега разбираме, че отношенията помежду им в премиерския период на Станишев са били напрегнати като в турски сериал. Премиер от ГЕРБ и нов президент от ГЕРБ допълнително ще утежнят политическото бреме на тази партия, която и сега се е оплела в безизходицата на това, че няма на кого да стовари вината за управленските провали.

Светът навлиза в период на продължителна турбуленция и всяка геополитическа гръмотевица ще се пише на сметката на ГЕРБ. Заради това съвсем не е изключен вариант номер 3 - в нощта на вота Борисов да насрочи и предсрочни парламентарни избори, и то независимо от това дали изборите ще бъдат спечелени от негов или чужд кандидат. Той отчаяно се нуждае от нова легитимност, защото това правителство е затънало в подвижните пясъци на плаващите мнозинства. Само че отиването на избори ще е рискован ход, защото в страната се е натрупало достатъчно напрежение, за да избие в най-неподходящото време и по най-неподходящия начин. И какво се оказа. Българската политическа фантастика винаги избива в сценарии, пред които човек би предпочел да си отгризе пръст, отколкото да ги преживее. Но това е една от досадата на българската реалност - нашите зомбита и сега са налице, а колкото до апокалипсиса - ами просто се огледайте наоколо.