Опашки се виеха пред магазина за карантия  

Прясната карантия беше най-вкусната храна от времето на социализма. Спомням си, че всяка кланица на държавната фирма за преработка на месо „Родопа“ имаше такъв свой магазин - я в някои централни хали, я на някое голямо тържище или пазар.

В Карлово, където живеех с родителите си, също имаше голяма касапница и дюкян за дреболии. Тоя дюкян го държеше един месар, известен на целия град като бай Стоян. Пред магазина на бай Стоян опашката се извиваше още от осем часа сутринта в събота. Това беше денят за пазар.

Всички знаеха, че през нощта в „Родопа“ са заклали най-много животни и топлата още карантия пътува към магазина. Асортиментът беше нетипично изобилен за иначе сиромашките години, а цените си бяха като за народа. Всичко се въртеше около левче, най-много два.

В големи алуминиеви тави се мъдреха телешки, свински и агнешки глави, всякакъв черен дроб, бели бъбреци и шкембета, далаци, момици, джолани, опашки, уши и езици. И байчовците от опашката - щото да се пазарува такава стока, си беше мъжка работа - пълнеха торбите и хукваха към къщи, като не пропускаха да вземат лук и марули от близкия пазар.

После отвсякъде в махалите миришеше на ориенталски гозби, на мусаки, чорби и пържено. И веселбата нямаше край.
 
Ненко ТОДОРОВ, Карлово