Спомени от соца: Срещнах се с Гагарин на връх Шипка  

Учителката Мария Димитрова от Горна Оряховица много обичаше своите ученици. И те й отговаряха с взаимност. Бяха дисциплиниран и любознателен клас. За награда, че бяха приети в пионерската организация и във връзка с патриотичното възпитание, тя им организира екскурзия с маршрут: Горна  Оряховица, Габрово, връх Шипка (тогава той се казваше Столетов), Казанлък, Карлово, Ловеч, Къкринското ханче.

Покани ме като родител да участвам в екскурзията и да й помагам в организацията.

На връх Шипка ни спряха и ни уведомиха, че след час пътят към Казанлък ще бъде затворен, защото очакват Юрий Гагарин с делегация.

Или веднага да тръгваме, или да изчакаме идването на групата и ще ни пуснат заедно с нея до върха, т.е. до паметника. Децата вкупом извикаха: "Искаме да видим Гагарин!“.

„Глас детски - глас божи" - засмя се Димитрова. И останахме. Неочаквано станахме център на внимание. Организаторите ни извикаха, подредиха децата от двете страни в шпалир, накараха ги да извадят отгоре над дрехите си червените връзки и да ги вземат в ръце, за да ги развеят при срещата.

Когато групата навлезе в шпалира, колата, в която беше Гагарин, спря и той излезе. Спонтанно „Ура!“ от деца и възрастни разцепи въздуха. Той погали някои от близкостоящите деца. Организаторите го поеха и организираха изкачването до върха, в което взеха участие посрещачите - ръководителите на габровски окръг, придружаващите Гагарин и нашата група.

Докато изкачвахме стълбите, към мен приближи, както разбрах по-късно, журналистът от в. „Колхозное село“ Пьотр Демидович Андриенко. Навярно ме бе взел за учителка на децата и ме попита къде е Орлово гнездо. Обясних му. Той ми разказа, че там е загинал неговият дядо по време на Освободителната война и му носи букетче от родни цветя. Наистина извади букетче сухи цветя, вързани с панделка. Аз съм изучавала руски език и колкото можах, му разказах за битката. Оказа се, че той знае стихотворението на Вазов „Опълченците на Шипка“. Слушал да го декламират. Пожела да си направим снимка за спомен, която също пазя в моя семеен албум.

Впоследствие, когато се върна в CCCP, той ми изпрати тези снимки на Гагарин, тази, на която сме с него и две момиченца от класа, а аз му изпратих стихотворението на Вазов „Опълченците на Шипка“. Кореспондирахме си дълго след това.
 
Елена ДИМИТРОВА, Горна Оряховица