Внимание! Фекалии и нитрати в питейната вода

Установено е замърсяване на питейната вода в 14 от 29 града на България в изследване чрез тестове, поръчани от Асоциация “Активни потребители” в края на 2015 г., заяви пред БГНЕС нейният изпълнителен директор Богомил Николов. В проучването са анализирани 52 проби от обществени чешми, а резултатът показва, че в 39% (20 от 52) от пробите, или в близо 50% (14 от 29) от градовете, включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода, посочи той.

Установеният от “Активни потребители” процент на отклонение от стандартите е изключително висок, но в достъпните данни, предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладват само за около 1% замърсявания. В 21 проби от 11 града един или повече показатели са в предупредителния сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности, подчерта Николов. С голяма вероятност можем да предположим, че при определени обстоятелства, например обилни дъждове, съпроводени със замътване на водоизточниците, или при намаление на дебитите по време на засушаване стойностите на тези замърсители могат да превишат максимално допустимите и потенциалната опасност да се превърне в реална, продължи той. Само в 11 проби (21% от всичките 52) от 4 града (14%) няма абсолютно никакви замърсители. Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище.

Най-опасният от всички замърсители на питейна вода е активният хлор - в общо 9 проби (17,3%). Допълнително в други 16 проби (30,8%) се измерват гранични нива между 0,1 - 0,3 мг/л, което означава, че може да се допусне, че в част от тръбите неговата концентрация реално също надхвърля установения лимит от 0,4 мг/л. Прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества. Хлорът под формата на различни препарати се използва от векове за дезинфекция и в наши дни той все още е най-разпространеното вещество за борба с патогенните микроорганизми. В България с хлор се третират всички питейни води.

Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата, което води до образуване на карциногенни вещества. Нещо повече, хлорът повишава корозията по водопреносната мрежа и по този начин увеличава количествата на тежките метали, които също имат карциногенно действие. Корозиралите тръби водят до загуби на вода, но също така пропускат допълнителни външни замърсители, най-вече - патогенни микроорганизми.