Най-много столетници според броя на населението в България има в Родопите. Любопитен факт е, че повечето български столетници живеят в провинцията или в по-малки населени места. Спокойният живот, чистият въздух и екологичната храна допринасят значително за това.
Почти всички български столетници водят динамичен живот до дълбока старост. Голяма част са трудови хора, добри, работни и жилави. Ходят много пеша, грижат се за личното си стопанство, обичат да прекарват много време сред природата. Що се касае до хранителните им навици, обикновено са умерени във всичко – както в храненето, така и в пиенето.
Изследване показва,че родните столетници се хранят с традиционна българска храна и кухня. В повечето случаи сами отглеждат препитанието си, което значи, че сe хранят изключително здравословно. В менюто им преобладава растителната храна, млечни продукти, по-малко месо (често от домашни животни), мед, лук, чесън, много билки и подправки. И най-вече кисело мляко.
В началото на XX в. България е била на първо място в Европа по брой на столетници. Според тогавашните учени начело с професор Иля Мечников (Нобелов лауреат) този факт може да бъде обяснен единствено с феномена на българското кисело мляко. Но малцина може би знаят, че здравословните и подмладяващи качества на козето и овчето мляко превъзхождат значително тези на кравето, което се консумира най-масово у нас.
Изследване на българо-швейцарски екип даде поредното потвърждение, че млякото на Родопите е храна на дълголетници, заяви проф. д-р Венелин Кафеджиев.
Научното изследване установи от 4 до 10 пъти по-голямо съдържание на спрегната линолова киселина (CLA) в овче мляко от стада, отглеждани над 1200 метра надморска височина, заяви доц. д-р Цонка Оджакова, директор на Опитната станция по животновъдство и земеделие в Смолян.
Линоловата киселина се нарича напоследък „добрата“ мазнина и според доц. Оджакова в научната литература се описва противотуморното ѝ действие при три вида рак. Проучванията за съдържанието на CLA в млякото от родопските стада развенчава лансирани напоследък крайни теории за ограничаването или изключването на млякото от трапезата ни. „Нашето изследване доказва, че мазнината в млякото е полезна, а обезмасляването не е препоръчително“, коментира доц. Оджакова.
Овчето мляко в Родопите има здравословен и лечебен ефект. Научната разработка с участието на изследователи от Опитната станция в Смолян е констатирала повишено съдържание на биологичноактивни вещества, Омега-3 и 6 мастни киселини и на линолова киселина при сурово мляко от стада, отглеждани в естествена среда при високопланинска паша. Измерено е съдържание на CLA от 4 до 10-пъти повече от референтните стойности в световен мащаб.
Според проф. Кафеджиев причините за по-добрите показатели на това мляко се крият в голямото биоразнообразие на пасищата над 1200 м. В близкото минало се смяташе за вредно приемането на млечна мазнина, а днес все повече се говори за голямото ѝ значение и полезност за организма, обяснява доц. Оджакова. Тя цитира съвременни научни данни, че мастните киселини в млякото неутрализират свободните радикали и по този начин могат да препятстват развитието на ракови клетки в организма.
Тайните за дълголетие на столетниците в Родопите
Швейцарски учени доказаха, че нашето овче кисело мляко пази от рак и гарантира живот до дълбока старост
0 коментара
Все още няма коментари