Ленин нямал сифилис, убила го рядка генна мутация!  

За кой ли път учените се опитват да разберат защо Ленин е умрял толкова рано? Той е починал на възраст 53 години. А година преди смъртта си е бил застигнат от няколко инсулта и е прекарал остатъка от живота си парализиран. И, най-вероятно, загадката вече е решена.

Вождът на пролетарската революция е бил мутант – до този извод стигат учените от САЩ Хари Уинтърс, Лев Лури и Филип Маковияк от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Американците обърнали внимание на добре известния факт, че съдовете на мозъка на Ленин са били в катастрофално състояние – буквално са били вкаменени. Очевидци разказват, че когато патолого-анатомите по време на аутопсията почуквали по кръвоносните съдове на главния мозък на Владимир Илич с пинсети, те иззвънявали.

Учените са си спомнили за този факт, след като получили информацията, че е открита причината за рядко заболяване, при което кръвоносните съдове се калцират предимно в областта на краката и никъде другаде. Оказва се, че причина за това е мутация на гена NT5E.

„Ленин може би е страдал от подобен генетичен проблем - смята Хари Уинтърс. - От мутация, която е променила някой друг ген. В резултат на това при него са засегнати само съдовете на главния мозък.”

Учените са на мнение, че мутацията при вожда на пролетарската революция е наследствена. Наследил я е от баща си, който също умира много рано - на 54 години. Кой точно ген е мутирал, все още не е ясно.

Ленин не е бил болен от венерическа болест, въпреки че е приемал лекарства за сифилис. С диагнозата си американците за пореден път опровергават и версията, че Ленин е бил погубен от хроничен сифилис.

„Дифузна атеросклероза, засягаща предимно кръвоносните съдове на мозъка” – това е заключението, което прави след аутопсията на Ленин проф. Абрикосов.

Откъде се появява версията за сифилиса?

Причина за съмнение е фактът, че само 8 от 27-те лекари на Кремъл са се съгласили да сложат подписите си в смъртния акт. Сред отказалите да се подпишат са и двама от личните лекари на Ленин. Това накарало група израелски учени от Университета на Бен Гурион в град Беер Шева да започнат свое разследване, резултатите от което бяха публикувани през 2004 г. в „Европейски журнал по неврология” (European Journal of Neurology) и след това тиражирани от вестниците по цял свят. Ето къде се крият корените на слуха за сифилиса на Ленин.

Ръководителят на екипа Елизър Витсум, професор по психиатрия, твърди, че Ленин, в действителност, е починал от „лоша” болест. Според професора основание за такова сензационно заключение са следните документи: медицинските досиета на Ленин, резултатите от аутопсията, разсекретените мемоари на съветските лекари и други архивни документи, които описват поведението на Ленин през последните години от живота му.

И най-важното: твърдението, че лекарите предписват на Владимир Илич салварсан - лекарство, което се използва само за лечение на сифилис.

Всъщност като консултант за наличието на сифилис при Ленин е бил поканен германският професор Maкс Нона (Max Nonne) автор на класическия справочник „Сифилис и нервна система” (1902).

Но израелските лекари не споменават, че в архивите има запазена бележка, написана лично от проф. Нона: „Абсолютно нищо не свидетелства за наличието на сифилис”. Историците обясняват този факт така: Ленин е пиел салварсан, защото самият той е смятал, че има сифилис. Проф. Нона е трябвало да установи истината. И той си е свършил работата.

От доклада на Семашко

Извлечение от доклада на народния комисар на здравеопазването, Николай Семашко: „Смятаме, че в основата на заболяването на Ленин е втвърдяване на стените на кръвоносните съдове (атеросклероза). Аутопсията потвърди, че това е основната причина за заболяването и смъртта му. Основания за заключението: основната, вътрешната каротидна артерия на входа на черепа беше толкова втвърдена, че при напречното й разрязване, стените й не падаха. Артерията имаше толкова плаки, че те в голяма степен затваряха просвета на съда, а на някои места бяха толкова наситени с калций, че пинсетите удряха по тях като по кост. Някои от разклоненията на артериите, които хранят особено важните центрове на движението и речта в лявото полукълбо бяха толкова променени, че просветът им беше напълно затворен. Цялото ляво полушарие беше покрито с кисти – т.е., размекнати части от мозъка. Запушените кръвоносни съдове не са могли да им доставят кръв, вследствие на което е било нарушено храненето в тази област, което е довело до размекването им и е причинило разпадане на мозъчната тъкан. Такава киста е била открита и в дясното полукълбо. С такива съдове в мозъка, човек не може да оцелее.”