Вини Джоунс губи битка с наш Туньо

„Лъвовете” бележат „тройка” на Уелс като гости

Спорт 22 септ. 2016, 20:25

1 коментара

автор

Ретро

Кои са двамата най-страшни футболни защитници в европейския футбол, е въпрос, чийто отговор през 90-те години на миналия век бе даван многократно – Вини Джоунс и Трифон Иванов. Капитанът на „лудата банда”, както наричат „Уимбълдън”, бе безкомпромисен на терена, като грубостите и провокациите бяха запазената му марка. Наш Туньо също бе „железен”, но съблюдаваше правилата на играта. Само брадясалият му вид му придаваше страшност повече, отколкото бе нужно.

Сблъсъкът между двамата бе очакван във футболна Европа с нетърпение и той се случи в мач на националните отбори на Уелс и България на 14 декември 1994 г., на стадион „Армс Парк” в Кардиф. За двубоя с нашите се случва нещо историческо - голямата звезда Вини Джоунс, тогава почти 29-годишен, е викнат за първи път в националния тим. На Лудия му се пада да дебютира с екипа на Уелс срещу големия Трифон Иванов и всички останали от Пеневата чета. По този повод легендарният английски нападател Джими Грийвс излиза с интересно изказване. „Виждал съм какво ли не. Виждал съм дори „Арсенал” да бележи два гола на своя стадион, но точно когато човек си казва, че нищо повече във футбола не може да го изненада, Вини Джоунс става национал”, споделя световният шампион от 1966 г.

Това пък се оказва един от най-силните мачове в кариерата на нашия Туньо! Железният защитник е навсякъде по терена, като засенчва напълно Вини, за когото преди срещата са изписани тонове мастило. Домакините хвърлят секири на всяка крачка, като чакащият всеки момент да бъде обявен за новия носител на „Златната топка” Стоичков на няколко пъти е пометен брутално от „драконите”. Вини Джоунс, който пристига на стадиона, гушнал своя касетофон, е един от най-дейните в раздаването на ритници. След сигурно десетата балтия на полузащитника коментаторът на Канал 1 Петър Василев възкликва: „Той е истински футболен терорист”. Куриозно, по време на прякото предаване нито веднъж уелсците не изписват резултата, минутите или името на някого от състезателите. А резултатът е 3:0 в полза на „лъвовете”.

спомените не топлят никого 2016-09-28 12:32:48

Отговори

Днес това е само минало и носталгия. Туньо си отиде, а Вини Джоунс си прекарва чудесно с новия занаят. Стадионът в Кардиф вече не съществува, на негово място е построен стадион за чудо и приказ, какъвто у нас няма да се построи в следващите 50 години, не че има за какво да се строи, след като никой не ходи на мачовете на националния отбор. Българският национален отбор е безличен "лъв" без грива и вече не плаши, не само Уелс, не плаши никого дори Малта и Люксембург, докато Уелс от селско отборче през 90 -те, сега е корав отбор - дракон, който яде за закуска разни прехвалени фаворити като Белгия, а по - посредствените, като Русия направо размазва на терена. Без да ги рита, и без да вика на помощ в отбора разни разглезени англичанчета като Джоунс (англичанин с уелски прадядо). Днес истината е друга, Уелс стои гордо, а англичаните са за майтап. Така или иначе на последното европейско отборът на Уелс постигна класиране, което дори тогавашния "суперотбор" на "лъвовете" ни не само не постигна на Евро 1996, но и днес дори не се надяваме много и за класиране на европейско, а за 3-4 място на европейското вече не.мечтаем Затова, спрете с носталгията отпреди 22 години, и напишете нещо за реалността. Щото в Уелс вестниците им не пишат залети в носталгични сълзи, как още през 1958 г. са били играли с Бразилия на Пеле, и как са единствения отбор тогава, който не е бил надигран тотално от бразилците с няколко гола разлика, а са направили добър мач, и как са паднали само с 0:1. Спомените не топлят никого.